ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА

26.08.2013   Новини
Print pagePDF pageEmail page

ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА НЕСЕБЪР ЗА ПЕРИОДА 2013 – 2017 година

 

РЕЗЮМЕ

 

Програмата за развитие на туризма в община Несебър за периода 2012 – 2016 г. представлява естествено продължение на дейностите, които не са изпълнени в Програмата за развитие на туризма в общината до 2010 г. Същевременно тя е съобразена с настоящите тенденции в развитието на туризма в световен мащаб, както и с условията на световната икономическа и финансова криза. Програмата за развитие на туризма в община Несебър за периода 2012 – 2016 г. е в съответствие с националните приоритети в развитието на сектора в България и Европейския Съюз до 2020 г. Тя систематизира целите, мерките и проектите, чиято реализация ще води до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление на туристическите дейности в община Несебър.

 

Община Несебър е най-развитата в туристическо отношение община в България, но същевременно и с най-много пробеми, които съпътстват развитието на туризма. В Програмата за развитие на туризма за периода 2012 – 2016 г. не се търси постигане на нереалистичната цел да се решат всички пробеми наведнъж. Вместо това се прилага прагматичен подход за търсене на онези решения, които могат реално да се осъществят при идентифицираните налични и потенциални финансови, физически и човешки ресурси.

 

Програмата за развитие на туризма на територията на община Несебър, съгласно изискването на Закона за туризма (Обнародван в ДВ бр.30 от 26.03.2013г), чл. 11 и чл. 12, се разработи в съответствие с приоритетите на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р България 2009-2013 г. и другите програмни документи на наднационално, национално и регионално ниво, съобразена е с местните туристически ресурси и потребности, като включва  мероприятия от очертаната в същия закон рамка, а именно за:

 

  1. 1.    изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища до туристическите обекти;
  2. 2.    изграждане и функциониране на туристически информационни центрове и организация на информационното обслужване на туристите;
  3. 3.    изграждане и поддържане на туристически обекти, които са общинска собственост или, за които правото на ползване и управление е предоставено на общината;
  4. 4.    организиране на събития и мероприятия с местно и национално значение, които допринасят за развитието на туризма;
  5. 5.    провеждане на проучвания, анализи и прогнози за развитието на туризма на територията на общината;
  6. 6.    реклама на туристическия продукт на общината, включително участие на туристически борси и изложения;
  7. 7.    взаимодействие и членство на общината в туристически сдружения и в съответната организация за управление на туристическия район;
  8. 8.    подобряване качеството на услугите, предлагани в общинските туристически обекти.

 

 

Методика

 

Методиката на разработване на програмата включва последователно осъществяване на следните стъпки:

  1. 1.    Проучване на предходната Програма за развитие на туризма в общината (2005 – 2010 г.) и други планови документи – анализ и оценка на тяхната реализация. Специално се провериха дейностите, които не са изпълнени до момента и се отчете доколко те отговарят на сегашните желания и виждания на общинската администрация и другите заинтересовани страни. Тази информация бе получена по време на работна среща с представители на различни групи в общината, проведенена през април 2012 г. На този етап се търси отговор на въпроса дали да се следва същата насока за развитие или да се търси препозициониране на продукта, промяна на целевите групи и др. За постигането на тази цел особено важно бе активното включване на представители на общинската администрация и Общински съвет в работата по разработване на програмата, като по този начин бяха отчетени по-добре конкретните виждания на общината и се осигурява „собствеността” на Програмата, което е от значение за нейното изпълнение след одобряването й.
  2. 2.    Проучване и анализиране на наличната информация, свързана с развитието на туризма, включително статистическа, която отразява: 1) състоянието на туристическото предлагане; 2) състоянието на туристическото търсене и 3) влиянията на туризма във всичките му аспекти – икономически, екологични и социални.
  3. 3.    Консултиране със заинтересованите страни и анализиране на информацията. Общината не би могла да направи смислени неща, ако те не са приемливи за заинтересованите страни и ако не е осигурена тяхната подкрепа (поне морално) и избегнато тяхното противопоставяне. Нещо повече, според изискванията на Закона за туризма, Консултативният съвет по въпросите на туризма към кмета на общината с широко представителство на заинтересованите страни, трябва да е пряко ангажиран с разработването и/или обсъждането на Програмата за развитие на туризма в общината. Проведени бяха лични интервюта с представители на заинтересованите страни и дискусии в групи, като през март и април 2011 г. бе организирана и по-широка публични дискусия и индивидуални срещи за постигането на относително широк консенсус и приемливост по основните цели и мерки.
  4. 4.    Дефиниране и остойностяване на дейностите  с активното участие и със съществения принос на общинската администрация, най-вече по отношение на информацията за налични проекти и проектни идеи.
  5. 5.    Набелязване на основните дейности на програмата,  съобразено/съобразно  допълнителните възможности за финансиране от вътрешни и външни източници (оперативните програми на национално ниво, програми на ЕС и други донори)

Екип

Програмата за развитие на туризма в Община Несебър 2013 – 2017 г. е разработена от екип на Агенция за регионално развитие и иновации (АРРИ) с активното участие на Общинска администрация – Несебър.

 

 

УВОД

 

Настоящата Програма за Развитие на Туризма в Община Несебър е за периода 2013 – 2017 година. Тя представлява естествено продължение на дейностите, които не са изпълнени в програмата за развитие на туризма в общината за предходните периоди . Същевременно тя е съобразена с настоящите тенденции в развитието на туризма в световен мащаб, както и с условията на световната икономическа и финансова криза. Програмата за развитие на туризма за 2013 – 2017 г. е в съответствие с националните приоритети в развитието на сектора в България и Европейския Съюз до 2020 г. Тя систематизира целите, мерките и дейностите/проектите, чиято реализация ще води до утвърждаване и развитие  на устойчиви форми на туризъм  в Община Несебър.

Програмата представлява платформа за координирани съвместни действия на всички заинтересовани страни  в областта на туризма за развитието на туристическия потенциал на общината.

Съгласно чл. 11  от Закона за туризъм в Република България Общинският съвет приема програма за развитие на туризма на територията на съответната община в съответствие с приоритетите на националната стратегия и съобразно местните туристически ресурси и потребности.

 

Програмата за развитие на туризма предвижда мероприятия за:

  1. 1.     изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища до туристическите обекти;
  2. 2.     изграждане и функциониране на туристически информационни центрове и организация на информационното обслужване на туристите;
  3. 3.     изграждане и поддържане на туристически обекти, които са общинска собственост или, за които правото на ползване и управление е предоставено на общината;
  4. 4.     организиране на събития и мероприятия с местно и национално значение, които допринасят за развитието на туризма;
  5. 5.     провеждане на проучвания, анализи и прогнози за развитието на туризма на територията на общината;
  6. 6.     реклама на туристическия продукт на общината, включително участие на туристически борси и изложения;
  7. 7.     взаимодействие и членство на общината в туристически сдружения и в съответната организация за управление на туристическия район;
  8. 8.     подобряване качеството на услугите, предлагани в общинските туристически обекти.

 

 

Основна цел

Основната цел на Програмата за развитие на туризма в Община Несебър (2013 – 2017 г.) е активно да се подкрепи развитието на туризма – традиционно водещ за Община Несебър икономически отрасъл и фактор за икономически растеж, заетост и социално-икономическо сближаване.

Специфични цели:

1. Преодоляване на сезонните и териториалните диспропорции;

2. Оптимално и отговорно използване на туристическия потенциал;

3. Квалификация и прекфалификация на човешките ресурси в областта на туризма;

4. Институционално структуриране и изграждане на партньорства.

 

Програмата за развитие на туризма в Община Несебър е разработена в изпълнение на Закона за туризма. Планирането на развитието на туризма в Община Несебър е процес, който включва определена степен на предвиждане на бъдещето, определяне на желаното състояние към един бъдещ момент (цели) и на средствата за достигане на това състояние; идентифициране на ресурси, тяхното разпределяне и определянето на начина на използването им; инструмент за придвижване от мечтите към тяхната реализация. Този процес стартира през 2005 г., когато по инициатива на Общинска администрация Несебър бе изготвена Програма за равитие на туризма за периода 2005 – 2010 г.

Туризмът в Община Несебър днес – резюме

Туризмът е сред малкото отрасли на икономиката в България, които показват тенденции за растеж през последните години. Наблюдава се значителен ръст основно в изградената леглова база, места за хранене и развлечения, както и ръст на броя на туристите в страната. Източник на информация за категоризираните туристически обекти на територията на Община Несебър са: Регистъра за  категоризираните от министъра на икономиката /министъра на културата и туризма/председателя на Държавна агенция по туризъм/министъра на икономиката, енергетиката и туризма средства за подслон, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и заведения за хранене към тях с валидна категория, както и Регистъра на категоризираните от Кмета на Община Несебър средства за подслон и заведения за хранене и развлечения .

 

Съгласно регистъра за категоризираните от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, средствата за подслон на територията на Община Несебър са 218 бр. с 33 266 стаи, а категоризираните заведения за хранене и развлечения са 578 бр. с 66 473 бр. места. (Приложение 1)

 

         Категоризираните от Кмета на Община Несебър средства за подслон са 3971 бр. с 20 443  стаи, а заведенията за хранене и развлечения са 1521 бр. с 102 896 места. (Приложение 2)

 

         Броят на реализираните нощувки в Община Несебър е както следва:

  • Ø      2008 г. –  1 645 525 реализирани нощувки
  • Ø      2009 г. –  7 246 342 реализирани нощувки
  • Ø      2010 г. –  5 172 027 реализирани нощувки
  • Ø      2011 г. –  7 246 739 реализирани нощувки
  • Ø      2012 г. –  7 480 186 реализирани нощувки

          

         Събраната туристическа такса (туристически данък)  за:

  • Ø      2008 г. – 2 309 756 лв.
  • Ø      2009 г. – 3 280 098 лв.
  • Ø      2010 г. – 3 495 720 лв.
  • Ø      2011 г. – 1 508  244 лв.
  • Ø      2012 г. – 2 269 587 лв.

        

         Към март 2012 г. на територията на община Несебър са регистрирани 37 туроператорски фирми и 51 туристически агенти (справка в Националния Туристически Регистър към 24.3.2012г.) (Приложение 3)

 

През последните петнадесет години развитието на туризма в Община Несебър, както и в страната, се диктува изключително от частната инициатива и пазарния механизъм. Опитите това развитие да бъде по-стратегически ориентирано чрез разработването на Общински програми за развитие на туризма и работата на Консултативния съвет по туризма са първите крачки за изграждане на платформа за по-добра координация на отделните частни инициативи, създаване на визията и мисията на сектора. Те са трудно, но добро начало. Първата програма за развитие на туризма в Община Несебър бе за периода 2005 – 2010 г. Програмата за развитие на туризма в общината се опира на анализа на силните и слабите му страни, на откриващите се възможности и очертаващи се заплахи.

При разработката на настоящата Програма за развитие на туризма в община Несебър бяха отчетени и взети под внимание:

  • ·  Стратегията за развитие на туризма на България (2006-2009 г.);
  • · Общински план за развитие на Община Несебър (2007-2013 година);
  • · Общинска програма за развитие на туризма в община Несебър (2005 – 2010 г.);
  • · Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България за периода 2008-2013 г.
  • · Стратегическия план за развитие на културен туризъм в България (2009 – 2020 г.)
  • · Програмните документи на различни организации, свързани с туризма;
  • · Национална стратегия и план за действие за екотуризъм в България; План за действие в екотуристическа дестинация Източна Стара планина – (2004 – 2020 г.)
  • · Национален Туристически Регистър на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – 2011 г.
    • ·  Туристически Регистър на Община Несебър – 2011 г.
    • ·  Национален регистър на храмовете в България – 2011 г.
    • ·  Регионален план за развитие на Югоизточен район за планиране 2007 – 2013 г.
    • · Областна Стратегия за развитие на Бургаска Област – 2005 – 2015 г. и Междинна Оценка на Областната стратегия за развитие на Бургаска Област – 2011 г.
    • ·  Общински бюджети и отчети за тяхното изпълнение; Отчети за дейностите на отделите към Община Несебър; Информационен бюлетин на Общински съвет – Несебър; Годишни бюлетини на Управление “Старинен Несебър”;
    • · Списъци за недвижимите културни ценности с категория “Национално значение” (Министерство на културата) – 2011 г.
    • · Списък на резервати – паметници на културата по смисъла на чл. 12 от ЗПКМ – уеб старница на Министерство на Културата – 2011 г.
    • · Проведени анкетни проучвания сред представители на заинтересовани страни в Община Несебър: общинска администрация, общински съвет, местно население, туристическата индустрия, неправителствени организации.
    • · Информация в интернет.

 

Беше проучена наличната статистическа и друга информация, отнасяща се пряко или косвено до туризма в Община Несебър. Независимо, че тази информация е твърде несистематизирана и с големи несъответствия в различните източници на информация, тя бе полезна за сглобяване на общата картина и очертаване на възможните опции в  развитието на туризма.

 

Програмата за развитие на туризма в Община Несебър 2013 – 2017 г. трябва да се изпълнява с активното участие на всички заинтересовани от развитието на туризма институции в общината – общинска администрация, общински съвет, бизнес, НПО, държавни структури, музеи, читалища, училища и др. Основна роля при изпълнението на програмата ще играе Консултативният съвет по туризъм към кмета на Община Несебър и създадените работни групи и комисии в Общинския Съвет в общината.

Програмата за развитие на туризма в Община Несебър отразява вижданията за развитието на туризма на територията на цялата община. Тъй като развитието на туризма на дадената територия касае широк кръг от заинтересовани страни – хора и институции, те са включени в процеса на планиране, за да се гарантира, че изработената програма отразява нуждите им и ще постигне баланс между интересите на всички тях. Това дава възможност още на предварителния етап да се договорят и разпределят определени роли и отговорности, за да не се натоварва администрацията с невъзможни очаквания от една страна, и да се увеличат шансовете за реално изпълнение на заложените дейности – от друга.

Програмата за развитие на туризма в Община Несебър е в съответсвие с Общинския План за Развитие на Община Несебър (2007 – 2013 г.) – (Приложение 4)

Програмата за развитие на туризма в Община Несебър e в съответсвие и с Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България за периода 2008-2013 г.

 

………………………………………………………………………………………………..

 

В процеса на подготовка на Програмата за развитие на туризма в Община Несебър участие взеха и представители на Общински Съвет – Несебър, Общинска Администрация – Несебър, кметове на населени места с туристически потенциал в Община Несебър, СНЦ Съюз на собствениците – Слънчев бряг, хотелиери, ресторантьори, туроператори и турагенти, и др. (В Приложение 7 са обобщени резултатите от извършеното проучване)

Настоящата Програма е разработена по инициатива на кмета на Община Несебър и Общинска администрация – Несебър. Принос за изготвянето на Програмата имат както служителите от администрацията на Общината, така и общински съветници, представители на туристическата общност в общината.

Цялостната организация на процеса на изготвяне на настоящата Програма за развитие на туризма в Община Несебър бе осъществена от Общинска администрация – Несебър със съдействието на заместник кмета по търговия и туризъм на общината г-н Лазар Япаджиев.

Програмата за развитие на туризма в Община Несебър включва планиране на териториалната организация на туризма в общината, формиране и рекламиране на туристически продукти и прояви. Тя не представлява планиране на дейността на туристическите фирми. Този подход се налага, тъй като туристическото търсене е насочено към дестинации, а не към отделни предприятия и услуги. Продуктът на дестинацията е колективно производство, съвкупност от продуктите на различните предприятия и се нуждае от координация, общо управление и планиране. За да може Общинският Съвет и Общинската администрация да изпълнят Програмата за развитие на туризма са нужни отношения на допълване (комплементарност), а не само на конкуренция с всички заинтересовани от развитието на туризма лица. Туризмът не е отрасъл (сектор), а сложна социално-икономическа дейност, която използва съоръжения и услуги на други отрасли и има не само икономически, но и социални и екологични аспекти. Затова при планирането на туризма е необходимо да се прилага партньорския подход. Поради това Програмата за развитие на туризма в Община Несебър 2013 – 2017 г. бе изготвена с активно участие на  заинтересованите институции и лица.

Програмата за развитие на туризма в Община Несебър е инструментът, чрез който ще се прилага политиката в областта на туризма за 5 години. Програмата се характеризира с различни равнища на целите, които трябва да се постигнат чрез използването на различни ресурси (бюджети) в рамките на ясен график и план, включващ роли, отговорности, срокове, продукти, резултати и въздействия. Програмата е рамка, в която съвкупността от финансови, организационни и човешки ресурси осигурява съвкупност от свързани дейности за постигането на дадена цел или съвкупност от цели за определен период. Всяка програма има график и бюджет. Нейните цели се определят предварително и се отличават с определена съгласуваност.

Когато изготвяме Програма за развитие на туризма е необходимо да посочим защо искаме развитие на туризъм. Основните причини за определянето на туризма като приоритетен отрасъл на икономиката в община Несебър са:

  • •       очакваните ползи от туристическото развитие като цяло;
  • •       наличните възможности, свързани не само с местните ресурси (атракции), но и с пазарните възможности;
  • •       необходимостта от диверсификация на съществуващото предлагане, а в регионален и национален мащаб – от развитието на нови дестинации (туристически места – алтернативни продукти и алтернативни дестинации).

  

         Приоритети на продуктовата политика в Община Несебър

 

1. Морски туризъм – и през следващите години морският туризъм ще продължи да има доминираща роля в структурата на туристическия продукт на Община Несебър.

МЕРКИ:

  • стимулиране търсенето на ваканционен туризъм на международния и на вътрешния туристически пазар;
  • подобряване и разширяване предлагането на допълнителни туристически услуги;
  • ·             включване на Община Несебър в Програмата на ЕС EUROPE SENIOR TOURISM
    • внедряване на иновации в хотелиерството;
    • ·             привличане на чуждестранни и български инвестиции в инфраструктурни проекти, не само за изграждане на хотели;
      • ·           повишаване качеството на туристическите услуги;
      • ·           повишаване квалификацията на туристическите кадри;
      • ·             реализиране на серия от мерки за целогодишно привличане на кадрите в морските курорти и целогодишно използване на материалната база и поддържане на добрата физическа форма.

 

2. Културен туризъм

МЕРКИ:

  • ·             реализиране на дейностите, заложени в плана за управление на Старинен град Несебър – превръщането му в основен притегателен туристически център в Община Несебър;
  • ·             извършване на оценка и препоръки за превръщане на паметниците на културата в завършен туристически продукт;
  • ·             извършване на оценка и осъществяване на промени (осъвременяване) на музейни експозиции с цел увеличаване на атрактивността им;
  • ·             използване на  културните ресурси – паметници на културата, музеи, фестивали, етнографски комплекси и т.н. – за активизиране на туристическата индустрия;
  • ·             участия в различни проекти за финансиране от Европейския фонд на регионалния туристически продукт в аспект «културен туризъм»;
  • ·             насърчаване развитието на сувенирната индустрия;
  • ·             организиране на обучение и преквалификация на кадри за работа в сферата на културния туризъм: организатори, аниматори, мениджъри, уредници, екскурзоводи и др.;
  • ·             извършване на регулярни маркетингови проучвания на туристите и специфичните им туристически интереси и нужди при посещение в културни институции и обекти на културно-историческото наследство;
  • ·             провеждане на маркетингово проучване, което да обнови наличните данни и да послужи за база на:

a)    нова маркетингова концепция  

b)    разнообразяване на маркетинговите дейности, базирани на потребностите на различни целеви групи

c)    инвестиции в допълнителни програми, което да позволи включването на съществуващите културни атракции в туристическия продукт на общината, както и в туристическите пакети на ТО и ТА;

 

3. Екотуризъм /природен туризъм

МЕРКИ:

  • ·           гарантиране чрез плановете за управление на защитените територии и плановете за опазване на културното наследство, на развитие и промоция на екотуризма в Община Несебър;
  • ·           изработване на механизми за генериране на приходи за опазване на биологичното разнообразие и паметниците на културата;
  • ·           подобряване капацитета на предприемачите за извършване на бизнес и обучение на местните общности, предоставящи туристическите услуги;
  • ·           насочване развитието на екотуризма към вътрешния пазар и разширяване на целевите сегменти на международни пазар;

 

4. Конгресен и събитиен туризъм

МЕРКИ:

  • ·             Организиране на конференции, семинари, работни срещи или специални събития – фестивали, мероприятия;

 

5. Спортен, круизи, приключенски и хоби туризъм

МЕРКИ:

  • ·           насърчаване създаването на туристически спортно-развлекателни центрове;
  • ·           стимулиране и подпомагане провеждането на спортни състезания от национален и международен характер;
    • ·           развитие на спортна инфраструктура;
    • ·           удължаване на сезона чрез предлагане на МТБ за тренировъчни лагери на спортни отбори;

 

6. Ловен и риболовен туризъм

МЕРКИ:

  • ·           да се специализират и паспортизират ловните и риболовни стопанства за нуждите на туризма;
  • ·           да се регулира практиката за даване на концесия на ловни стопанства за осигуряване  условия за отглеждане на повече и по-разнообразен дивеч за отстрел;
  • ·           да се предлагат риболовни принадлежности под наем и да се промотират възможностите за риболовен туризъм.

 

7. Здравен и спортен туризъм – създаване на велосипедна алея от Стария град Несебър до гр. Свети Влас и к.к Елените; Несебър – Равда, кк Слънчев бряг – Кошарица; изграждане на общински тенис кортове и подобряване на здравната култура на жителите на община Несебър; организиране на ежемесечни спортни мероприятия на територията на община Несебър.

 

          8. Сватбен туризъм – най-нестандартната форма от специализираните видове туризъм и най-новият туристически продукт на община Несебър. Изграждане на нова ритуална зала на мястото на старото кметство на гр. Несебър – стара част. Създаване на нов сватбен маршрут (романтична пътека сред средновековни църкви и калдъръмени уличики) и нов брачен ритуал по стихове на Омир, които да се превърнат в добра традиция. Провеждане на различни прояви с цел популяризиране на град Несебър като възможно най-подходящата туристическа дестинаця за сватбен туризъм за български и чуждестранни двойки, решили да  сключат на брак.

 

         9. Религиозен туризъм (поклонически) – популяризиране на Несебър като дестинация за поклонически и религиозен туризъм предвид наличните културни забележителности, уникални със своята богата архитектура, стенописи, икони, а също и заради легендите и преданията, свързани с някой от тях. В стария Несебър вече има една напълно реставрирана църква – „Св. Стефан“, която бе въведена в т.нар. инагурация и вече може да се изпълняват богослужения. След реставрацията и на още две църкви („Света Параскева” и „Свети Йоан Кръстител”) по проекта „Вяра в Несебър”, да се създаде туристически религиозен маршрут, към който впоследствие ще може да се добавят и нови обекти във времето напред. Маршрутът ще се казва „Духовен път” и ще представлява цялостен културно-исторически пакет, който да се създаде с цел пълноценна изява на наследството и устойчивото му използване за обслужване на сферата на културния и религиозния туризъм.

 

 

Роля на Общинска администрация и Общински съвет Несебър

         Органите на местната власт – Кметът на общината и Общинският съвет ще подпомагат развитието на туризма, тъй като разполагат с достатъчно инструменти за въздействие, за насочване, подкрепа и контрол на туристическото развитие, а именно:

1. Планиране на развитието (общи функции и задължения, определени по ЗМСМА, ЗОБ и др. и специфични функции по туристическото планиране, определени в Закона за туризма)

2. Устройствено планиране (традиционен инструмент за насочване и контрол на туристическото развитие и съобразяването му с изискванията за опазване на средата, особено при наличието на територии със статут на защита)

3. Административни услуги и процедури (тяхното облекчаване и ефективно предоставяне е реална подкрепа за туристическия бизнес)

4. Общинска собственост (предоставяне на общински имоти за създаване на туристически информационен център или мрежа от ТИЦ).

5. Финансови ресурси

6. Регулиране на предлагането (функции по категоризацията и контрола по Закона за туризма)

7. Диалог с бизнеса, особено с местните туристически организации (местните власти като катализатор и фасилитатор на диалога, а не като пасивен участник)

8. Създаване на положителни нагласи към туризма и туристите (туристическа култура) сред цялото население.

9. Връзка с квалифицирани консултанти по туристическо развитие като помощ за местния туристически бизнес.

 

Маркетинг на туристическа дестинация НЕСЕБЪР

 

         Маркетингът на туристическата дестинация се реализира на две нива:

– І-во ниво: маркетинг на дестинацията като цяло и нейните продукти – отговорност на местните органи на власт и местната туристическа организация;

– ІІ-ро ниво: маркетингови дейности на отделните туристически фирми.

         На тази основа тя трябва да изпълни маркетинговата си роля в две направления:  

– като популяризира дестинацията (кампании “чадър”) чрез създаване и налагане на привлекателен имидж на дестинацията като цяло и чрез изпращане на послания до потенциалните посетители, необходима основа за маркетинговата дейност на отделните туристически предприятия;

– като подкрепя туристическата индустрия, чрез подпомагане създаването и налагането на нови продукти, консултантска дейност, контрол върху качеството на туристическите услуги,  информационно осигуряване на посетителите и др. 

 

Цели на Програмата за развитие на туризма в Община Несебър

 

                   Стратегическа рамка

 

Визия         

„Укрепване позициите на Община Несебър като водеща туристическа дестинация в България”.

 

         Приоритетните направления в развитието на община Несебър са свързани с разумно използване на природните и културни туристически ресурси и с развитието на модерна туристическа инфраструктура, позволяваща целогодишно използване на създадената материално-техническа база, удължаването на летния курортен сезон, както и усвояването на териториите за целите на туризма във вътрешността на общината.

 

По-важните дейности, предвидени за осъществяване във връзка с горепосочената цел, са насочени към повишаване атрактивността на предлагания туристически продукт в община Несебър и удължаване на туристическия сезон, свързан с предлагането основно на морски рекреативен туризъм и културен туризъм. На практика всички предвидени дейности ще подпомогнат туристическото развитие, защото са свързани с подобряването на местната среда (селищна и пътна мрежа, устойчиво стопанисване на териториите и др.), неотменна част от туристическия продукт на всяка дестинация.

 

         Главна цел:

         Утвърждаване на уникалния туристически продукт в община Несебър, съчетаващ морски и културен туризъм за български и чуждестранни туристи и увеличаване на техния престой.

 

         Основен акцент е върху МОРСКИ и КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ!

         Постигането на главната цел означава:

  • ·                    Привличане на повече и по-платежоспособни туристи в Община Несебър в съответствие с променената категорийна структура на базата за настаняване и разнообразяване на туристическото предлагане;
  • ·                    Нарастване на приходите от международен и вътрешен туризъм в Община Несебър;
  • ·                    Нарастване на посетителите, пътували в Община Несебър с цел културен туризъм;
  • ·                    Разширяване позициите на Община Несебър на целевите пазари чрез диверсификация (разнообразяване) на предлагания продукт (комбинирани пътувания и специализиран туризъм) и привличане на нови потребителски сегменти;
  • ·                    По-продължително използване на туристическите ресурси на общината на базата на разнообразието на предлаганите продукти.

 

  Специфични цели:

  1. 1.                    Устойчиво развитие на интегриран туристически продукт на база разнообразието от природни и антропогенни дадености на община Несебър и подобряване на неговото качество
  2. 2.                    Ефективна маркетингова политика на дестинацията за популяризиране и налагане на продукта на туристическия пазар
  3. 3.                    Подобряване на състоянието на местната среда за развитие на туризма в община Несебър
  4. 4.                    Създаване и укрепване на институционалната рамка за развитието на туризма в общината

 

Мерки за изпълнение на заложените цели:

 

Специфична цел 1. Устойчиво развитие на интегриран туристически продукт на база разнообразието от природни и антропогенни дадености на община Несебър и подобряване на неговото качество

 

Мярка 1. Развитието на нови туристически продукти (освен морски рекреативен туризъм) като се спазва принципа на поетапното разработване и тяхното взаимно допълване и интегриране към традиционно предлаганите в общината.

Развитието на туристическия продукт ще е изцяло съобразено с динамичните промени във вкусовете и предпочитанията на туристите, за да е продаваем. Засиленият интерес към културното наследство ще подпомогне предлагането на тематични културни турове. Стремежът към здравословен живот стимулира развитието на здравен, спа и уелнес туризъм. А отношението към обкръжаващата среда и природата стимулира интереса към екотуризма и орнитоложкия туризъм. Ясно изразената тенденция на избор на кратки почивки и сити турове в сравнение с дълги ваканции също улеснява развитието на специализирани туристически продукти.

  • ·           Изработване на програма за развитие на културен туризъм на територията на община Несебър, включваща всички населени места;
  • ·           Провеждане на подходящи мероприятия за квалификация на хората за развитие на алтернативни форми за туризъм;
  • ·           Включване в сайтовете на общината на културния туризъм и включването му с рекламни материали на туристическите борси.

 

Мярка 2. Развитие на специализираната туристическа инфраструктура – създаване на развлекателни центрове, яхтени пристанища; създаване на публично-частни партньорства за управление на спортни съоръжения;

  • ·             Организиране и промоция на събития – фестивали, културни, търговски и спортни форуми, изложения;

         Мярка 3. Подобряване на квалификацията и уменията на заетите в туризма – обучение и информационни срещи относно:

  • ·           Екскурзоводското обслужване от страна на местни екскурзоводи;
  • ·           Информационно обсужване на туристите на територията на общината;
    • ·           Подобряване на чуждоезиковата подготовка
    • ·           Подобряване на компютърните умения на заетите в обслужването

 

Специфична цел 2. Ефективна маркетингова политика на дестинацията за популяризиране и налагане на продукта на туристическия пазар

 

Мярка 1. Проучване на посетителите на община Несебър за подготовката на комуникационна кампания през 2013-2017г.

Мярка 2. Провеждане на комуникационна кампания за представяне и позициониране на община Несебър на целеви пазари, включително на българския пазар.

  • ·         Изработване рекламни материали – Изготвяне на съвременни печатни информационни материали в помощ на: местния бизнес в туризма; туриста;
  • Интернет-реклама – създаване на под-домейн към институционалната страница на община Несебър, в който да се поддържа актуална информация за анимации и културни събития.
  • Иницииране за провеждане на семинари, изложби, презентации  по въпросите на туризма.
    • Участие в туристически изложения и  борси.

Мярка 3. Събиране и поддържане на актуална информация относно туристическото предлагане в България.

Мярка 4. Събиране и поддържане на актуална информация относно туристическото предлагане и тенденции на туристическия пазар в чужбина.

Мярка 5. Интернет маркетинг – увеличаване на дела на рекламата в Интернет:

  • Поддържане и актуализиране на туристически сайт на дестинация Несебър – visitnessebar.org;
  • създаване на повече линкове към други сайтове – да се открият сайтове, които предлагат различни продукти или услуги, но имат същата таргет група на пазара;
    • онлайн туристически бизнес – поуляризиране на:

– Форуми и пътеводители: примерни сайтове са LonelyPlanet.com, TripAdvisor.com, Flyertalk.com, Yahoo! Travel;

– Социални мрежи. Те не са точно профилирани в областта на туризма, но се използват и за този бизнес, като напр. Wayn, Facebook (различни приложения, свързани с пътувания);

– Туристически новини. Примери: EyeForTravel.com, TravelMole.com, TravelWeekly.com, TravelDailyNews.com.

– рекламен банер, pop-up реклами (докато потребителят разглежда съответния сайт, рекламата изскача пред разглежданата страница), реклама по е-поща, реклама чрез ключови думи, рекламни публикации, реклами-партньорство, реклама чрез RSS, реклама в подкаст, in-text реклама, нестандартни банери (floating банер, expandable/roll over банер, peeling page банер, синхронизиран банер, transition page)

 

Мярка 6. Подобряване на информационното обслужване на туристите чрез изграждане на мрежа от туристически информационни пунктове на територията на Община Несебър и подобряване управлението и обмена на туристическа информация чрез ТИЦ, в съответствие с изискванията на глава Пета чл.57 и чл.58 от Закона за туризма.

  Мярка 7. Информационно осигуряване на туристически обекти – изработване на табла, указателни и информационни табели, билбордове.

         Мярка 8. Връзки с обществеността

–                    Организиране на журналистически турове /национални и регионални журналисти/:

     (1) Тур „Еко и селски туризъм”

      (2) Културно-познавателен тур

–                    Организиране на информационни срещи в полза на бизнеса в туризма –  – (дейности с кметствата на територията на община Несебър, местни и регионални НПО, бизнес – за разработване на продукт и за маркетиране на туристически продукт – целеви групи – ТО, ТА, средства за подслон и места за настаняване);

–                    Организиране на прес-конференции и  дни за откриване и закриване на летния  сезон – оценка, анализ и прогнози за сезона.

 

Специфична цел 3. Подобряване на състоянието на местната среда за развитие на туризма в община Несебър

 

           Мярка 1. Стимулиране на местната инициатива и предприемачество.

  • ·                Информационни и образователни кампании
  • ·                Консултантска дейност

Мярка 2. Публична кампания за промяна на нагласата сред жителите и гостите на общината за опазване на околната среда – информационни кампании и срещи относно:

  • ·                Законовата рамка за опазване на околната среда
  • ·                Опазване на биологичното разнообразие и възможности за икономически растеж
    • ·                Чисто производство

Мярка 3. Развитие на общата инфраструктура.

  • ·        Ремонт и реконструкция на съществуващата инфраструктура;
  • ·        Изграждане на нови туристически обекти и доразвиване на съществуващите;
  • ·       Разработване на проекто-предложения за включване в програми за развитие на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината;
  • ·        Разработване на предложения за развиване на услуги, съдействащи обслужването на туристите и гостите на Община Несебър;

Мярка 4. Създаване на ефективна организация по управление на отпадъците: сметосъбиране, сметоизвозване, рециклиране на отпадъци;

Мярка 5. Опазване, поддържане и развитие на зелените площи:

  • ·       Изграждане на велоалеи –  Несебър – Слънчев бряг – Кошарица; Слънчев бряг – Свети Влас – Елените; Несебър – Равда и др.;
  • ·       Организиране на лекции, беседи с цел провеждане на ефективна природозащитна дейност сред жителите и гостите на града и района;
  • ·       Организация на сътрудничество между туристическите организации и институциите, с цел осигуряване на екологична безопасност на туристическите обекти и маршрути;
  • ·         Провеждане на дейности, свързани с подобряване на санитарно-хигиенните условия в зоните за отдих и в отделните туристически обекти;

 

Специфична цел 4. Създаване и укрепване на институционалната рамка за развитието на туризма в общината

Мярка 1. Подобряване работата на Консултативен съвет за развитие на туризма в община Несебър

Мярка 2. Учебни посещения в други райони на България и силно развити туристически региони в Европа

Мярка 3. Създаване на работна група за разработване  на проекти в областта на туризма

Мярка 4. Укрепване на местния капацитет

  • ·                    Провеждане на демонстрационни мероприятия за трайни партньорства – кръгли маси, форуми;
    • ·                    Информационни кампании за обществеността;

  

ПЛАНЪТ ЗА ДЕЙСТВИЕ в Програмата за развитие на туризма се изработва за всяка година от финансовите ексепрти в общината в тясна координация със зам.-кмет „Търговия и Туризъм”. Планът трябва да е съобразен основно  с потребностите и наличните финансови ресурси за неговата реализация (събрана сума от туристически данък), и в съответствие с общинския бюджет.(чл.60, ал.2 от ЗТ). Планът следва постигането на общата и специфични цели на Програмата, както и реализацията на посочените в нея мерки.

 

 В Приложение 5 са посочени някои от външните възможности за финансиране (освен общинския бюджет) на дейностите в Програмата за развитие на туризма в Община Несебър.

Примерен списък с дейности е:

 

Дейности в Програмата за развитие на туризма за 2013 – 2017 г.

  1. 1.    Изграждане на туристически информационни центрове (Несебър, Слънчев бряг, Свети Влас, Обзор, Равда) и организация и предлагане на ефективно информационното обслужване на туристите;
  2. 2.    Реконструкция, рехабилитация и информационно осигуряване на пътната и улична мрежа в Община Несебър – информационни и указателни табели, пътни знаци и др.
  3. 3.    Изработване на програма за развитие на културен туризъм на територията на община Несебър, включваща всички населени места;
  4. 4.    Опазване и популяризиране на местната култура/наследство – представяне пред туристите на традиции, обичаи и др.

(Есенните празници на младото вино да се превърнат в традиция, която по атрактивен и забавен начин да представя и утвърждава на пазара местната продукция. Участвайки в конкурса, винопроизводителите ще могат да реализират директен контакт с потребители и търговци, както и да провокират интереса на хотелиери и ресторантьори към българското вино. По този начин Общината ще последва и световните тенденции за стимулирането на еко и биопроизводството. Не на последно място е и значението на тези празници за утвърждаването на Несебър като предпочитана туристическа дестинация през цялата година и популяризирането и на малките селища от региона; Празник на хляба в село Оризаре; Празник на домашната наденица в село Кошарица и др.)

  1. 5.    Подобряване организацията на транспорт в община Несебър – обществен, автомобилен, воден и др. – да бъде съобразена с пътникопотока през различните месеци в годината;
  2. 6.    Изготвяне на обща концепция за естетизиране на градската среда – подобряване на чистота, осветеност, зелени площи (съвместно със собствениците на сгради);
  3. 7.    Включване на Община Несебър в Програмата на ЕС EUROPE SENIOR TOURISM
  4. 8.     Организиране и промоция на събития – фестивали, културни, търговски и спортни форуми, изложения;
  5. 9.    Разработване на нови и допълнителни туристически продукти и пакети – възможности за разнообразни дейности в свободното време на туристите (като се използват ресурсите във вътрешността на община Несебър и съседните общини);

10. Развитие на пристанищата /яхтен и круизен туризъм/ – да се подобри техническата пристанищна инфраструктура с цел повишаване атрактивността на Несебър за круизен туризъм;

11. Популяризиране на изградените еко-пътеки и създаване на нови в района на Източна Стара планина и около защитените територии в Общината;

12. Реставрация на културно-исторически обекти и включване в туристически пакети;

13. Реализиране на дейностите, заложени в плана за управление на Старинен град Несебър, свързани с развитието на туризма.

14. Изграждане на спортни бази и съоръжения и организиране на спортни мероприятия и тренировъчни лагери; развитие и предлагане на различни видове морски спортове като туристически дейности – гмуркане, риболов и др.    

15. Проучване за изграждане на голф-селище – своевременно устройствено планиране и организиране на разнородните инвестиционни инициативи в района;

16. Създаване на туристически продукт “Археологически училища на терен”  – Културното наследство на Несебър съдържа огромни резерви за експониране – както чрез разкриване на нови обекти, така и чрез обновяване на музейните експозиции и интерпретация. Форма за този продукт са т.нар. “археологически училища”. С тази мярка се постигат два паралелни ефекта: Проучване, съхранение и експониране на археологически обекти (чуждестранни професионални археолози и любители–туристи плащат, за да правят разкопки и проучвания); Валоризиране на КИН като елемент на по-широки туристически продукти (за масовия интерес).

17. Експониране на нови обекти от културното наследство

18. Създаване на общинска програма за алтернативен туризъм (сватбен, религиозен и др.) – като специализиран раздел на Общинската програма за развитие на туризъм;

  1. 19.  Изготвяне на актуална експертна оценка за състоянието на съществуващите туристически обекти и довеждащата инфраструктура – изготвяне на цялостна/системна проблемна картина в туристическата агломерация на общината. Това е необходима първа стъпка към целенасочено и детайлно планиране на коригиращи действия.

20. Съдействие при изграждане на нови туристически обекти и обновяване на съществуващите – рационализиране/ улесняване на порцедурите по разрешителния режим в строителството, в т.ч. редуциране на зависимостта му от субективни фактори.

21. Разработване на проекто-предложения за включване в програми за развитие на инфраструктурата, обслужваща туризма в общината – ОПРР, Програма за развитие на селските райони, Програми за териториално сътрудничество и др.

  1. 22.  Организиране на информационна кампания за новите тенденции и философията на устойчиво развитие на туризма – Целта е да се смени моделът на туристическо усвояване и предлагане, за да се удължи животът на тази туристическа дестинация. Това означава да се намали екстензивното развитие (свръх-урбанизиране), да се премахне натискът върху защитени територии и ценни ландшафти, да се избегнат големите обеми и тежки инфраструктури. Паралелно се посочват алтернативите.

23. Опазване, поддържане и развитие на зелените площи

  • ·    Поддържане на зелените площи и създаване на нови – в подхода към гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, гр. Свети Влас, гр. Обзор;
  • ·    Благоустрояване на мрежата от пешеходни алеи – от провлака към несебърския плаж, в кк Слънчев бряг, подходите към плажовете в гр. Свети Влас и др;
    • ·    Изграждане на нови пешеходни алеи и еко-пътеки;
    • ·    Изграждане на система от вело-пътеки и вело-паркинги;
    • ·    Създаване на мрежа от алеи за панорамни влакчета в цялата туристическа агломерация – Равда – Несебър – Слънчев бряг – Свети Влас – Елените;
    • ·    Въвеждане на електромобили и други подобни електрически превозни средства
      • ·    Допълнително залесяване в активната туристическа зона.
      • ·               Контрол върху унищожаване на зелените площи – необходима е строга рестриктивна и санкционираща мярка срещу този разрушителен процес.
  1. 24.           Изработване на специализирана устройствена схема за развитие на туризъм – необходима е за овладяване на инвестиционната експанзия и разумно пренасочване на инвестиционните инициативи към нови подходящи локализации и форми.
  2. 25.           Инвестиционен маркетинг за привличане на инвеститори – голф-селище, “туристическите чифлици”, ваканционни селища.
  3. 26.           Провеждане на специализирани обучения за усъвършенстване на персонала, зает в туризма в Община Несебър;
  4. 27.           Създаване на Център за квалификация на кадрите в туризма – предлага кратки курсове за квалификация и преквалификация, различни форми на обучение – редовно, задочно, дистанционно и др.
  5. 28.           Информиране на населението за възможните инициативи и достъпните финансови източници за изграждане на туристическа инфраструктура и предлагане на туристически услуги
  6. 29.           По-широко въвеждане на информационните и комуникационни технологии в туризма;

 

Програмата за развитие на туризма в Община Несебър 2013 – 2017 г. трябва да се изпълнява с активното участие на всички заинтересовани от развитието на туризма институции в общината – общинска администрация, общински съвет, бизнес, НПО, държавни структури, музеи, читалища, училища и др. Основна роля при изпълнението на програмата ще играе Консултативният съвет по туризъм към кмета на Община Несебър и създадените работни групи и комисии в Общинския Съвет в общината.

 

         ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В СВЕТОВЕН МАЩАБ

 

В Световната организация по туризъм (WTO) под туризъм се разбира всякакъв вид мобилност, без да се взима под внимание мотивацията – професионална, семейна, медицински причини, за удоволствие.

         Броят на туристите, които са пътували в чужбина, е нараснал в световен мащаб  с 6,7% и е достигнал 935 млн. души през 2012 г., показват данни на Световната организация по туризъм (UNWTO). Туристопотокът се е увеличил с 58 млн. души в сравнение с 2011 г. и с 22 млн. души в сравнение с 2010 г. Най-голям е ръстът в развиващите се страни.

В Европа (+3%, 471 млн.) възстановяването е по-бавно, отколкото в останалите региони на света. Това се дължи и на пролетната активност на исландския вулкан, както и на икономическата нестабилност в еврозоната. И макар че през второто полугодие показателите на отделни държави се подобряват, приходите не са достатъчни, за да покрият загубите от предходната година.

Ръстът на приходите в международния туризъм засега изостава от ръста на пристиганията. На първо място по разходи на турист за денонощие отново е Китай (+17%), следван от Русия (+26%), Саудитска Арабия (+28%) и Бразилия (+52%). От традиционните пазари най-добре са се справили с кризата Австралия (+9%), Канада (+8%), Япония (+7%) и Франция (+4%). По-скромен е ръстът на похарчените средства сред туристите от САЩ, Германия и Италия (2%).

Според прогнозите туристическият сектор ще продължи да расте и през 2011 г., но с по-бавни темпове. Очаква се ръстът на туристопотока до достигне 4-5% или 980 млн. души.

При създалата се световно икономичеса криза държавите обръщат поглед към вътрешния туристически пазар и към съседните им държави. Туристите пътуват повече в своята държава или на по-кратки разстояния т.е. до близки дестинации. Следвайки тези тенденции, Община Несебър трябва да обръща повече внимание на българския турист и към съседните държави – Румъния, Турция, Гърция. Също така е необходимо да продължи политиката на пазар Русия, пазар Германия и Скандинавските държави.

 

Тенденции в развитието на международния туризъм

 

 

         Според the European Travel Monitor’s 2012 Crisis Impact 4 от 10 европейски туристи ще променят плановете си, като се очакват и големи разлики в поведението на едни пазари към други в съответните региони. Изследването потвърждава, че в Европа туризмът се е превърнал в приоритет за хората с годишен доход надвишаващ 20 000 €. Тези хора ще продължат да пътуват и едва ли ще намалят разходите за това, дори и да се насочат към по-изгодни и близки дестинации.

         Глобалните тенденции, оказващи влияние върху развитието на международния туризъм могат да бъдат обобщени както следва:

                Þ пренасочване на пътуванията от „зрели” пазари /каквито са европейските/ към близки дестинации, от което ще спечели вътрешно-европейския туризъм, както и региони като Северна Африка.

         Þ Разширяването на Шенгенската зона с още 9 държави се очаква също да окаже влияние върху вътрешно-европейските пътувания;

                Þ Продължаващата експанзия на авиокомпаниите от типа “low-cost” стимулира силно пътуванията в рамките на един континент, което е за сметка на отслабване на влиянието на далечните дестинации;

                Þ Нововъзникващите пазари, особено тези в Азия /Индия и Китай/,

запазват високите темпове на растеж, както при входящия, така и при

изходящия туризъм;

                Þ Германия като основен емитиращ пазар възстановява положителните тенденции в своето икономическо развитие;

                Þ Нараства делът на индивидуалните пътуванията, на което туристическите оператори реагираха с въвеждането на услугата “do-ityourself”. Тази услуга се базира на ниски цени на самолетните билети и на гъвкавите възможности на Интернет. Развиха се динамичните пакети;

                Þ Продължава тенденцията за по-кратки пътувания, но с по-голяма честота в рамките на една календарна година;

                Þ Засилване на интеррегионалното сътрудничество и влиянието на

публично-частните партньорства;

                Þ Засилено влияние на средствата за масова информация;

                Þ Навлизане на социалните мрежи и планиране на пътувания чрез

тяхното използване;

                Þ Бързо развитие на информационните технологии;

                Þ Промени в търсенето и вида на туристически продукти и услуги

поради нарастване дела на пазарни сегменти като групата „50+”, работещи жени със собствени доходи, необвързани мъже и жени в активна възраст и т.н.;

                Þ Круизните пътувания отбелязват сериозни ръстове;

                Þ Бизнес пътуванията продължават да се развиват със стабилни ръстове;

                Þ Намаляване на дела на класическите пътувания от типа „слънце, море, плаж” за сметка на увеличаване на мобилността и честотата на пътуванията, интерес към темата „здраве и фитнес”, посещения на спортни и културни събития, посещения на приятели и роднини, приключенски пътувания, търсене на автентичност и потапяне в местната култура;

                Þ Нарастване на съзнанието и интереса на клиентите към околната среда;

                Þ Налице е тенденция към „бягство” от напрегнатото ежедневие;

                Þ Засилена чувствителност към качеството на живот като цяло и здравето;

                Þ Увеличение на данъци и такси, което ще окаже влияние върху търсенето на туристическите услуги.

 

През 2012 г. повече от 235 млн. души по целия свят са били заети в сферата на туризма и туристическите услуги, което представлява 8% от световния трудов пазар.

Подобно на други сектори, туризмът пострада сериозно по време на икономическата криза. Особено тежки бяха 2008 г. и 2009 г., които донесоха спад в частните и служебни пътувания, намаляване на продължителността на туристическия престой, както и на изразходваните средства. Въпреки това заетите в туризма на глобално ниво са се увеличили с близо 1 процент, най-вече благодарение на приноса на Азиатско-Тихоокеанския регион.

Експертите прогнозират още, че през следващите десет години секторът ще се развива динамично и до 2019 г. ще предоставя работа на повече от 296 млн. души по света.

 

В тази връзка на 30 юни 2010 г. ЕС разработи и прие КОМЮНИКЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПИЯСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ “Европа, световна № 1 дестинация- нова политическа рамка за туризма в Европа” /COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS „Europe, the world’s No 1 tourist destination – a new political framework for tourism in Europe”. (Приложение 6)

Този документ определя целите на ЕС, а именно Европа да застане на челно място като туристическа дестинация в света.

 

Приоритетите в световната туристическа индустрия са свързани с развитието на отговорния туризъм, устойчивото развитие и запазването на културното и биологично разнообразие.

 

Световните тенденции за развитие на сектора съвпадат с националните приоритети на България, което е уникален шанс да промотираме по най-добрия начин продукти и услуги, от които се интересува модерният турист и пътешественик. Това са културно-историческите маршрути, които са много добра възможност за целогодишен туризъм и могат да бъдат съчетани със ски или морски ваканции, еко пътешествия, СПА и уелнес, селски туризъм, круизни пътувания, голф, винен туризъм и много други.

 

България като туристическа дестинация

 

България като страна – член на Европейския съюз се утвърждава като „близка” и лесно достъпна туристическа дестинация, предлагаща усещане за стабилност, надеждност и предсказуемост. Този положителен имидж през последните години се превърна във важен фактор за избор на дестинацията от традиционни европейски пазари. Богатият туристически потенциал на страната, основаващ се комбинацията от красива и разнообразна природа, природни феномени, отлични климатични условия, минерални извори, хилядолетно културно-историческо наследство, автентични занаяти и обичаи, развита туристическа инфраструктура, вкусна храна и отлични вина, гостоприемство и географска близост до основните емитиращи пазари бяха предпоставка за създаването на атрактивни туристически продукти, привличащи вниманието на различни целеви групи. Сред тях и партньорите в бранша, България утвърди имиджа си на дестинация, предлагаща високо качество на атрактивни цени, подходяща за семеен туризъм, индивидуални пътувания и за почивка на хората от третата възраст, предимно на море и планина. България е привлекателна дестинация за културен, спа/балнео, еко и селски туризъм.

         През последните години международният туризъм в България отбелязва стабилна тенденция на повишение както на броя на чуждестранните туристи, избрали България като място за почивка, така и на приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс. През 2012г. България е посетена общо от 8 866 552 чужденци. Посещенията с цел туризъм, според определенията на Световната организация по туризъм са 6 540 839 . Техният брой показва, че почти е достигнато нивото на посещения от 2008 г. със слаб спад от 0.7 %. Намаление от 20.1% има при посещенията с цел екскурзия и почивка като са реализирани 3 809 561 посещения. Значително са се увеличили посещенията с цел бизнес, като за 2009 г. техният брой е 1 075 300 и е реализиран ръст от 157%. Увеличение от 53.8% има и при посещенията при приятели и роднини, като са реализирани 151 508 посещения. Транзитно през страната се преминали 2 133 932 чужденци, което с 22.5% по-малко от предходната година.

 

 

През периода януари – декември 2010 г. България е посетена общо от 8 374 034 чужденци. Увеличението спрямо предходната година е 6.4%.

Посещенията с цел туризъм, според определенията на Световната организация по туризъм са 6 047 013. Техният брой е с 5.4% повече спрямо 2009 г.

Увеличение от 11% има при посещенията с цел почивка и ваканция, като са реализирани 4 227 519 посещения. Намаление има при посещенията с цел бизнес, като са реализирани 933 501 посещения (-13.2%) и при посещенията с цел гостуване –  143 591 посещения (-5.2%).

Транзитно през страната се преминали 2 327 021 чужденци, което е с 9% повече от  предходната година.   

 

Броят на чуждестранните туристи  посетили  България

за периода януари-декември 2010 г. е с 5.4% повече спрямо същия период на 2009 г.

 

Увеличениеот 11% припосещениятасцелпочивкаиваканция

 

Приходите от международен туризъм за периода януари – декември 2010 г. възлизат на

 2 747.1 млн. евро, което е с 2.5 % повече в сравнение със същия период на 2009 г.

  

з  2010 година увеличение има при посещенията от Гърция – 905 083 туристи и ръст от 11%, Русия – 378 382 туристи и ръст от 32%, Македония с 309 906 туристи и ръст от 51.3%, Великобритания с 289 156 туристи и ръст от 1.1%, Сърбия с 205 796 туристи и ръст от 58.6%, Турция – 204 103 туристи и ръст от 5.6%, Украйна с 146 347 туристи и ръст от 31.9%, Израел с 130 700 туристи и ръст от 22.9%, Австрия с 117 782 туристи и ръст от 1.8%, Белгия с 68 492 туристи и ръст от 5.1%, и др.

Намаление има при посещенията от Румъния – 917 950 туристи (-2.6%), Германия с 713 980 туристи (-3.5%), Полша с 253 962 туристи  (-5.5%), Чехия – 166 396 туристи (-5.9%), Франция – 152 002 туристи (-11.8%), Нидерландия – 102 402 туристи (-0.2%), Унгария с 102 124 туристи (-6.7%), Италия – 101 679 туристи (-1.4%) и др.

 

 

 

 

 

През 2010 г. страните от Европейския съюз продължават да са най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България с относителен дял 70.5%, общ обем от 4 264 265 туристи (-1.4%).

 

 

 

 

Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за периода януари-декември 2010 г.  възлизат на 2 747.1 млн. евро, което е с 2.5% повече в сравнение със същия период на 2009 г.  Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за периода януари-декември 2010 г. са общо 931.2 млн. евро  или с 26% по-малко спрямо същия период на 2009 г.

  

МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ – БЪЛГАРИЯ ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС (в млн.евро)

 

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ЧУЖБИНА

 

През 2010 г. българските граждани са реализирали общо  3 675 936 пътувания в чужбина по всички видове цели. Намалението спрямо предходната година е 26.4%.

Намаление има при пътуванията с цел почивка и ваканция, като са реализирани        841 007 пътувания (-34.1%) и при пътуванията с цел бизнес – 1 533 773 пътувания (-37.3%). Увеличение от 4.2% има при пътуванията с цел гостуване като са реализирани 1 107 260 пътувания.

Страните от Европейския съюз през 2010 г. са  посетени от  1 781 132 българи, като спадът е 38.6%. Относителният дял на страните от Европейския съюз в пътуванията на българските граждани е 48.5 %.

 

Приложение

  

         През 2010 г. пътуванията на българските граждани са намалели към почти всички основни дестинации като Турция, като са реализирани 1 226 543 пътувания (-3.2%), Гърция – 899 357  пътувания (-43.2%), Сърбия – 294 666 пътувания (-24.2%), Македония – 293 467 пътувания (-9.7%), Румъния – 288 187 пътувания (-35.3%), Германия – 157 724 пътувания (-30.5%), Великобритания – 77 239 пътувания (-33.5%), Испания – 76 199 пътувания (-30.5%),  Италия – 68 484 пътувания (-32%), Австрия – 52 895 пътувания (-34%), и др.

 

Приложение

 

         В България за 2009 г. има категоризирани 3533 СП и МН с 287 423 легла и 15 372 406 реализирани нощувки. Общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване през 2009 година са с 316 (9.8%) повече в сравнение с 2008 г., а на стаите и леглата съответно с 4652 (3.8%) и с 10837 (3.9%).

         Общият брой на реализираните нощувки във всички средства за подслон и места за настаняване през 2009 г. намаляват с 2 923.0 хил. (16.0%) в сравнение с 2008 г. до 15 372.4 хиляди.

 

         През 2009 г. общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване е 24.9%, което е с 5.2 процентни пункта под регистрираната за предходната година.

 

         Според данни на НСИ в Област Бургас има 1101 СП и МН (2009 г.) със 106 683 легла и 5 242 098 реализирани нощувки.

 

         Туризмът в България се прави на практика в около 20 общини, на които се падат 75% от реализираните нощувки, а само на 5 от тях – 55%. 2/3 от леглата и нощувките и 80% от нощувките на чужденци се падат на крайморските общини, а само 3 от тях концентрират 2/3 от морския туризъм.

Статистиката, която измерва дейността на местата за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и др., отчита и увеличение на хотелската база. Според официалните данни в тези места за подслон е имало около 287 хил. легла, което е ръст от 2.2% на годишна база.

Приходи за юли – септември 2010 г. (в млн. лв.) – Бургас – 172.6 – Варна – 116.1 – София-град – 21.1 – Добрич – 14.4 – Пловдив – 6.2 Източник: НСИ

 

 

Туристически ресурси в Община Несебър

 

         Община Несебър разполага с богати и разнообразни туристически ресурси – природни и антропогенни. По-голямата част от тях са свързани със самата крайморска ивица, а по-малката се намира във вътрешността. Сред целевите групи и партньорите в бранша община Несебър утвърди имиджа си не само на морски, но и на културно-туристически център. Град Обзор и с. Равда са с имидж на дестинации, предлагащи морски рекреативен туризъм със средно качество на оптимални, атрактивни и изгодни цени, подходящи за семеен туризъм, индивидуални пътувания и за почивка на хората от третата възраст, предимно на море. Освен това е безспорно развитието с изключително високи темпове на тези курорти по отношение на леглова база, качество на туристическите услуги и разнообразие на предлаганите забавления. Голямо е разнообразието на атракциите за туристите, които се предлагат в курортните комплекси. През последните години водните атракции, предлагани на туристите по черноморието се увеличават и в количествено, и в качествено отношение. Друга туристическа атракция са аквапарковете. Това са сравнително нови туристически атракции, които допринасят за по-голямата привлекателност на курортите и по-интересното прекарване на свободното време.

         Отчита се, че на международния туристически пазар е високо равнището на информираност за Община Несебър и Слънчев бряг.

         Основният туристически продукт на Община Несебър са летни морски почивки – слънце, плаж, море. С това се цели привличането на масовия посетител, семейства с малки деца, млади семейства, хора от третата възраст. Тези почивки имат продължителност 1-2 седмици в хотели или самостоятелно наемани апартаменти и вили. Основна причина за предприемането им е желанието за почивка на море в съчетание с добра храна, слънчеви бани, плуване, разнообразие чрез еднодневни екскурзии до забележителности в района на туристическия престой. Обикновено в брошурите за такива почивки се представят изгодни условия за семейства, младежи, както и отстъпки в цената за броя на нощувките, период на почивката и др.

         С течение на времето съдържанието на лятната морска почивка «слънце, плаж, море» се променя в няколко насоки. На първо място, това е продължителността на почивката. В каталозите на туроператорите рядко се предлагат 2-3 седмични почивки. Средната продължителност от 10-15 дни е намалена на 5-7 дни. Основно туристическите пакети се предлагат в рамките на една седмица и са от типа “all inclusive”. На следващо място е предлагането на допълнителни услуги като развлечения и спорт. В този случай продуктът се променя в „слънце, море, спорт, активна почивка”. Друга промяна, която се налага като тенденция през последните няколко години, е тази в пазарните сегменти. Основните туристи, които биват привличани са семейни двойки, в по-млада или пенсионна възраст. Все по-голям е изборът на допълнителни услуги, предлагани от туристическите курорти и големите хотелски вериги.

         През последните 3-4 години се увеличава и дела на младежите, които посещават основно кк Слънчев бряг, поради многобройните атракции и развлечения за тях.

 

         Обща характеристика

 

Община Несебър заема площ от 420,4 кв. км., разположена е в най-северната част от Черноморското крайбрежие на област Бургас. На север граничи с общините Бяла и Долни Чифлик от област Варна, на запад – с община Поморие, и на изток и юг – с Черно море. В общината има добре развита пътна мрежа. Гр. Несебър отстои на 35 км от областния център Бургас и на 24 км от международно летище Бургас.

Административният център на общината е гр. Несебър – един от най-древните градове в Европа. Съвременният Несебър е развит морски туристически център, съчетаващ уникално архитектурно-културно наследство с модерни хотелски бази и атрактивни природни дадености. Плажните ресурси в Община Несебър са сред най-големите на българското Черноморско крайбрежие и са около 1500 дка с общ капацитет 140 хил. плажни места.

Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната структура на общинската икономика – туризъм, отдих и спорт. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на Българското Черноморие, в международно известна и привлекателна туристическа дестинация.

 

         Община Несебър има 3 града (Несебър, Обзор, Свети Влас) и 11 села (Равда, Гюльовца, Оризаре, Тънково, Кошарица, Баня, Паницово, Раковсково, Приселци, Емона, Козница), които формират административната единица Община Несебър, с обща територия 423 кв.км. и население от около 21 000 души. На територията на общината се намира най-големия курортен комплекс в България – Слънчев бряг. Административната дейност е концентрирана в новата част на град Несебър.

         Плажовете са покрити с фин пясък, морското дъно постепенно става дълбоко, което го прави сигурно за децата. Това е една от причините курортите в Община Несебър да са изключително популярни за семеен туризъм. Община Несебър е водеща световна туристическа дестинация, предлагаща разнообразен туристически продукт.

 

         Релеф

Територията на община Несебър обхваща части от старопланинското и бургаското черноморско крайбрежие. В старопланинския сектор се включват части от Еминската планина (естествена преграда за проникване на студени въздушни течения от север) между долините на р. Двойница и р. Кошаревска.

Бреговата линия е силно разчленена и разнообразна, с редуване на скални образувания и плажни ивици. Преобладава абразионният тип бряг. От р. Двойница (северна граница на общината) до нос Емине, брегът е слабо разчленен, с преобладаващо източно изложение. От н. Емине до р. Козлука следва стръмен, разсечен от къси долове бряг с южна ориентация. От р. Козлука на юг се простира Бургаското крайбрежие –  обширен терасен комплекс с ширина до 20 км. Преобладава слабо разчленен низинен релеф до 200 м н. в. Речните тераси са формирани в неустойчиви седиментни скали, поради което са слабо изразени. Профилът на бреговата линия е маркиран с най-вдадените в морето н. Емине (най-източната точка на Старопланинската верига) и Несебърският полуостров.

Най-разпространената акумулационна форма по крайбрежието е пясъчната плажна ивица – около 1500 дка, вкл. 670 дка дюни. Дюните са не само характерен природен феномен, но важен компонент за естетизиране на крайбрежния ландшафт и обогатяване на туристическото предлагане с познавателни маршрути.

 

В обсега на община Несебър се намират следните категоризирани плажове (към 2009 г.):

 

Пореден №

Kонцесионер, наемател или дурго лице на което са предоставени права за ползване върху плажа-адрес, телфон

Местоположение на плажа

Вид

Наименование на обекта

категория

1

 „Ирида – 71“ ООД, гр. София, ул. „Краище“, бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап. 21, тел. 9587350, факс 9588141 к.к Слънчев бряг, общ. Несебър

морски плаж

 Слънчев бряг – юг

С

2

 Вени М ЕООД, гр. Несебър, ул. Иван Вазов №23 к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър

морски плаж

 Слънчев бряг-централен

С

3

 „Академика 2000″ ЕАД, гр.София, кв.Гео Милев, ул.“Манастирска“, зала „Фестивална“, тел. 9713116, 9712623, факс: 9713112 общ.Несебър, с. Равда

морски плаж

 „Равда – Академика“

С

4

 „Парадайз бийч“ ЕАД, гр. Самоков, к.к. Боровец, хотел Рила, тел. 8055590, факс 8055595, п.к. 2010 гр. Свети Влас

морски плаж

 „Робинзон“

C

5

 „Сънинвест“ ООД, гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ 34, тел. 032/621921, факс 032/950599, п.к. гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг,

морски плаж

 морски плаж „Слънчев бряг – Север“

C

6

 „Стартрейд“ ООД, гр. Велико Търново, ул. „Йоновка“ 11, ет.3, ап.11, тел. 062/632885, факс , п.к. 5000 гр. Несебър, с. Равда,

морски плаж

 морски плаж „Равда-Олимпийски надежди“

C

7

 „Ем-Пи-Ди“ ООД, гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ 8, ет.3, ап.7, тел. 0887795107 с.Равда, ,

морски плаж

 Морски плаж „Равда Централен“

C

8

 ЕТ „Вики 90-З.Зелеников“, с.Равда, ул.“А.Войвода“ 3, тел. 0899898444 с.Равда, ,

морски плаж

 Морски плаж „РАВДА-НДК“

C

9

 ГОЛДЪН БЪГ ЕООД, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, бул. „България“ №2 Равда, Общ. Несебър, Равда – ХТИ, морски плаж Равда – ХТИ

C

         Климат

В Община Несебър климатът е умерeно-континентален, силно повлиян от Черно море и от Средиземноморските въздушни потоци. Температурният режим се характеризира с умерени летни (средно-юлска – 23,1оС) и зимни (средно-януарска -2°С) температури.

Преобладаващи през зимния сезон са северозападните ветрове (с двойно по-висока скорост от средната за страната). Вятърът през студения сезон е силно ограничаващ фактор за рекреационни дейности по  крайбрежието. През пролетно-летния сезон преобладават умерени източни ветрове (дневен морски бриз), както и нощния бриз от запад.

Режимът на облачността е с подчертан зимен максимум. Тогава средно-месечният брой на ясните дни е под 3, докато през лятото достига 15. Близостта на морския басейн обуславя и целогодишна голяма влажност на въздуха. Най-продължителните засушавания са през летните месеци (често с незначителни валежи).

Изключително важен климатичен компонент и природен ресурс на района е слънчевото греене. Средно-годишната му продължителност е над 2100 часа с максимум през юли и август. Зоната е близо до южната граница на ултравиолетовия комфорт и предоставя възможности за хелиотерапия в широкия времеви диапазон от март до октомври.

         Състоянието на атмосферния въздух също оказва пряко влияние върху развитието на туризма в община Несебър. Изследванията в този район показват, че стойностите на всички измервани показатели напълно отговарят на ограниченията за курортни места и зони за отдих, определени от Наредба № 9 и Наредба № 14 на МОСВ. Районът на Свети Влас е определен за климатичен курорт за лечение на болести на дихателната система.

 

Водни ресурси

      Територията на община Несебър е сравнително бедна на повърхностно течащи води. Речната мрежа е представена от реките Хаджийска, Козлука, Курудере и притоците им, както и граничната с област Варна р.Двойница. Речният отток е подчертано сезонен и скромен по обем. На р. Хаджийска при станция “Гълъбец” е изграден язовир “Порой”.

Морската вода е едно от най-ценните  природни  богатства на общината. В сравнение с водите на световния океан, черноморските се отнасят към слабо солените. Рекреационните качества на морската вода се определят от благоприятния термичен режим, позволяващ удължаване на курортния сезон. Освен рекреативно, морската вода има и стопанско значение за общината.

         Състоянието на морската вода в района на община Несебър се изследва основно при кандидатури на отделните плажове за присъждане на Европейската еконаграда “СИН ФЛАГ за плажове”. Анализите на крайбрежните морски води показват, че физико-химичните им параметри отговарят на изискванията на българските и европейските нормативни документи (Наредба № 8/25.01.2001 на МОСВ и МЗ). Наблюдаваните микробиологични параметри също отговарят на изискванията на кампаниите “СИН ФЛАГ за плажове”.

Подпочвените води в бургаската част на крайбрежната ивица са по-ограничени в сравнение със северното крайбрежие. Хидроложки проучвания са установили значителен обем от пресни подземни води в терасните отложения на река Хаджийска. Дебитът им в някои кладенци надминава 40 л/сек. В к.к. Слънчев бряг е открит термален извор, който не е намерил практическо приложение. Сондажът е на 1250 м дълбочина с дебит 2 л/сек.

         Растителност

По състав, горите в общината са широколистни, с малки изключения на иглолистни в създадените по изкуствен път чрез залесяване гори (с бял и черен бор, морски бор и дугласка). Представени са от естествено растящи видове и площни залесявания. Преобладават нискостеблените гори. Тревните партери на горите и тревните площи представят богато разнообразие. Широко разпространение имат билките. Храстите са също богато представени.

Специално внимание се отрежда на редки и застрашени растителни видове, представящи предимно специфичната растителност по дюните и имащи атрактивно/познавателно, наред с екологичното и научното си значение.

 

Защитени територии

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.

Под режим на защита на територията на общината има две  категории защитени територии – природни забележителности и защитени местности.

За защитени местности са обявени територии с характерни и забележителни ландшафти, местообитания на застрашени, редки и уязвими растителни и животински видове. Защитените местности на територията на общината са:

–                    “Иракли”  (423 дка) – в землището на с.Емона. Целта е опазване на типични крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове и птици;

–                    “Калината” (1092 дка) – в землищата на гр. Несебър и на селата Кошарица и Тънково. Цел – опазване на естественото находище на блатно кокиче и на уникално съобщество в лонгозна гора “Калината”;

–                    “Кокетрайс” (7600 дка) – в землището на гр. Несебър. Обявена с цел опазване на пясъчна банка “Кокетрайс” и на бентосна фауна в Черно море;

–                    “Ортото” (5876 дка) – в землището на гр. Свети Влас. Целта е опазване на характерния ландшафт, естествените вековни смесени широколистни гори с богат видов състав и местообитания на редки растителни видове и съобщества;

–                    “Смриките” (589 дка) – в землището на гр. Несебър. Обявена с цел опазване на естествено находище на червена пираканта и включващото го растително съобщество.

         За природни забележителности са обявени характерни и забележителни обекти на неживата природа, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност. На територията на общината в категорията “природни забележителности” са включени: “Нос Емине” (5 дка) – в землището на с. Емона; “Пясъчни дюни” в м. “Бабата” – Слънчев бряг (944 дка) – в горския фонд на землището на гр.Несебър; “Пясъчни дюни “ – 5 бр. с площ 100 дка  в землището на гр. Несебър.

 

         По-важните изводи от анализа на природните ресурси в Община Несебър са:

  • ·         Богат и атрактивен природен комплекс (море, климат, плажове, ландшафти) за туризъм и отдих;
  • ·         Съхранена природна среда, но с агресивен инвестиционен натиск за урбанизиране на крайбрежието;
  • ·         Наличие на гори, които могат да се използват за туризъм и отдих;
  • ·         Значителни площи, обявени за защитени територии; наличие на много защитени видове;

            КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

 

Тракийско, елинско, византийско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности. Високата културно-историческа и познавателна стойност на уникални паметници от античната и средновековната българска епоха, превръщат Несебър в място за изследвания, база за туристически продукти, “културен мост” на настоящите поколения и възможност за прехвърляне на ценности към бъдещите поколения. Присъствието на “Старинен Несебър” в Листата на ЮНЕСКО за световно културно наследство е признание за над-националното му значение.

Културно-историческото наследство (КИН) на територията на общината включва  119 недвижими обекта. От тях 103 са архитектурни паметници, а останалите 16 – археологически обекти. С национално значение са общо 30. Останалите са в категориите “с местно значение” (55) и “за сведение” (34).     

Най-ценни, експонирани и атрактивни са обектите на Несебърския полуостров. Атмосферата на богато културно напластяване се формира от 11-те ранно-християнски и средновековни църкви, неповторимите архитектурни ансамбли от възрожденски къщи (73 бр.), рамкирани от крепостни стени още много археологически обекти.

Подложени на ерозия от агресивния морски въздух, всички паметници от културно-историческото наследство се нуждаят от поддръжка и реставрация. Изследването, реставрационно-консервативни дейности, експонирането и рекламирането на паметниците с държавна и общинска собственост се реализира от Управление “Старинен Несебър”.

 

         Общо описание на културните атракции и техните възможности

         Несебър е един от най- древните градове в Европа, съществуващ от повече от 3 200 години. Старинния град е разположен на малък полуостров, дълъг 850 метра и широк 350 метро, свързан със сушата с тесен провлак. Историческия център на Несебър бе бил добре скрита културно бижу измежду многото други атракции в България. Поради уникалното естествено разположение на града и добре съхранени паметници на културата, от различни години, на VІІ-та сесия на Комитета за Световно наследства, проведен във Флоренция през 1983г., Старинния град Несебър е включен в списъка на UNESCO засветовното наследство.

         Несебър се посещава от около 1 милион туристи годишно, местни и предимно организирани туристи. В същото време, броя на посетителити, които плащат за посещение на музеите в Несебър е намалял от 100 000 годишно на приблизително 80 000 посетители годишно. След 1959 г., когато е построен курортния комплекс „Слънчев Бряг”, международния туризъм се развива както в града, така и в околните населени места.

         Културното наследство на древния град е представено в 4 музейни експозиции. Археологическият Музей представя богатата материална култура на Месамбрия- Месемврия- Несебър от древността, Средните векове и Ренесанса.  Археологическия музей е създаден през 1956г. и неговата първа експозиция е била в Църквата „Св. Йоан Кръстител”.  През 1994 г. Музеят е преместен в новопостроена сграда, специално проектирана от арх. Христо Коев. Постоянната експозиция „Несебър през вековете”, представя историята на древна Месамбрия и средновековен Несебър. Археологически артифакти и предмети са изложени във и извън сградата на музея. 

 

Анализът на КИН води до следните изводи:

  • ·                    Община Несебър разполага с уникални културно – исторически паметници, което е предпоставка за развитието на културно-познавателен туризъм;
  • ·                    План за управление на Старинен град Несебър – изработен и внесен в ЮНЕСКО за одобрение и положителна оценка;
  • ·                    Липсва програма за развитие на куптурен туризъм в Община Несебър (може да се разработи на база на Стратегията за развитие на културен туризъм в България и програмите за развитие на културен туризъм в туристическите ЛОКУСи)
  • ·                    Натовареността на обектите от културно-историческото наследство с туристически посещения е много под равнището на капацитета им;
  • ·                    Липсва обща концепция за естетизиране на градската среда;
  • ·                    Непрофесионално осветление на някои обекти;
  • ·                    Липса на информационни табели пред част от обектите;
  • ·                    Лошо състояние на много от съществуващите информационни табели;
  • ·                    Небрежно отношение на наемателите на част от обектите, функциониращи като галерии;
  • ·                    Недостатъчна координация между институциите, отговарящи за културното наследство – общински и държавни;
  • ·                    Липса на единна електронна информационна система и регистър на обектите с културно-историческо значение;
  • ·                    Преустройване на част от къщите – паметници от страна на собствениците в търговски обекти и ресторанти;
  • ·                    Липса на средства за благоустрояване на част от обектите или привеждането им в състояние, подходящо за туристически посещения; 

 

На територията на Община Несебър има регистрирани 12 православни храма (http://www.hramove.bg/).  Те се ползват основно от местното население и не са обект на посещения от туристи (с изключение на храма в гр. Несебър). През последните години, почти във всяко селище на общината са построени нови църкви и параклиси.

 

Професионалното образование в туризма се осъществява единствено в Професионална гимназия по туризъм   “Иван Вазов” – к.к. “Слънчев бряг”.  Застъпените 8 професии покриват целия диапазон на хотелиерството и ресторантьорството, но сградата на гимназията е крайно амортизирана и се счита, че е необходимо построяването на нова.

         Динамиката и стандартите в туризма изискват постоянна квалификация и то на много по-високо ниво от предлаганото в ПГТ. Тази потребност е осъзната отдавна. Идеята за създаване на колеж по туризъм или “Център за повишаване на квалификацията на кадрите в туризма” е изключително важна. Така биха се създали трайни връзки между бизнеса и образователната – квалификационна институция, гарантиращи синхрон между качеството на професионалното обучение и стандартите в туристическия бизнес.

         Култура

Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общината са общинският театър/кино-театър, археологическият и етнографски музеи, 9 читалища с библиотеки, обединената школа за култура и фолклор, религиозни домове  и други културни институции.

Археологическият  музей съхранява и експонира многобройни находки от разкопките в стария град и околностите. Дипломата на ЮНЕСКО за вписването на “Старинен Несебър” в листата на световното културно наследство (1983 г.) посреща посетителите на входа. Експозициите се разполагат в четирите зали и фоайето на музея.

Етнографският музей е разположен в двуетажната къща на  Москояни – един от най-интересните възрожденски паметници и типичен представител на Несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане. Тук е уредена етнографска изложба “Носии и тъкани от Бургаска област” – една от най-богатите и стойностни сбирки.

В общината функционират 8 читалища, в които има самодейни състави, Център за работа с деца, Общински театър и Общинска школа по изкуствата (в която се обучават 350 деца).  Изявени фолклорни състави са “Слънчев бряг”,  “Македонка” и “Гръцко певческо дружество”. Ансамбълът “Слънчев бряг”  има и богата международна програма.

Културният календар на общината е наситен с прояви – фестивали, пленери, конкурси. Общината е домакин и на Българо-руския езиков фестивал, Национална конференция по фолклора, биеналето “България-Понтика”  – с международно участие. През 2005 г., в гр. Несебър е подписан меморандум  между кметовете на 5 града от списъка на ЮНЕСКО за сътрудничество, популяризиране и опазване на културното наследство.

      Културният живот на общината е с малка национална популярност. Атрактивните прояви са ориентирани предимно към туристите в активния сезон. 

        

         Спорт

Община Несебър разполага само с обикновени/традиционни съоръжения – футболни стадиони и квартални спортни площадки. Недостатъчен е броят на комбинираните площадки за тенис, волейбол, баскетбол и мини-футбол. Остро се чувства нуждата от закрит спортно- развлекателен център и голф игрище. В по-голяма степен трябва да се развиват водните спортове. Необходим е ремонт на  съществуващите и изграждането на нови спортно- развлекателни съоръжения (спортни зали, игрища, тренировъчни центрове, яхтени пристанища и клубове).

         В това направление при спортната туристическа инфраструктура проблемите са:

–         Недобросъвестно отношение на местното население към използването и опазването на наличните общински спортно-развлекателни съоръжения;

–         Липса на голф игрище;

–         Недостатъчен брой на комбинирани спортни площадки за тенис, волейбол, баскетбол и минифутбол;

–         Липса на закрит спортно – развлекателен център;

–         Липса на достатъчно качествени спортни съоръжения за привличане на спортни отбори.

 

Насоките за развитие на спортния туризъм в общината са:

  • ·              Модернизация на спортните бази;
  • ·                    Осигуряване на достъп на хора с увреждания до спортните бази;
  • ·                    Организиране на акции за спонсориране и съпътстващи инвестиции в спортни съоръжения.

 

         Социална инфраструктура

         По отношение на осигуряването на здравни услуги на туристите, на територията на община Несебър функционират:

–      Общинска здравна къща, която се помещава в нова сграда и е обзаведена и оборудвана по европейски стандарти;

–         Поликлиника “Слънчев бряг”;

–         Частни лекарски кабинети в хотели;

–         АИППМП в гр. Обзор, с. Равда, и гр. Свети Влас.

         Наличната инфраструктура по отношение ефективното обслужване на местното населени и туристите през летния сезон разкрива някои слабости:

–         Недостиг на капацитет през летния туристически сезон;

–         Липса на контрол върху лекарите и таксуване от тяхна страна на чуждестранните туристи неколкократно над нормалната цена на медицинските услуги.

 

Обобщен анализ на  Рекреационните  туристически ресурси в Община Несебър

Природните туристически ресурси в Община Несебър са основен фактор за атрактивността на общината. Те са свързани основно с морето. Несебърското крайбрежие притежава както общите за цялото черноморие условия и ресурси, така и специфика, която му придава екзотика и допълнителна атрактивност. Почти цялата брегова ивица от Обзор до Равда разполага с просторни плажове, а зоната Емона – Елените – и с гори. Защитените територии, природните забележителности, лесопарковете и зоните с разнообразен релеф във вътрешността са също среда и ресурс за туризъм.

В допълнение към природните, общината разполага с богати антропогенни ресурси  (културно-историческото наследство), концентрирани основно в “Старинен Несебър”. Значими за туризма културно-исторически обекти извън гр. Несебър са регистрирани, но неекспонирани.

      На тази база, доминиращият морски ваканционен туризъм се обогатява от културно-познавателни и екологични обекти, без все още да са развити като завършени самостоятелни продукти. Туристическите ресурси в общината дават възможност за ловен и селски туризъм. Още неизползван е потенциалът за алтернативен туризъм в “буферната” зона. Това е ивицата, обхващаща селата Тънково, Кошарица, Баня и Приселци.

 

Техническа инфраструктура

Пътна мрежа

         Републиканската транспортна мрежа на територията на общината се състои от един първокласен път І-9, който е част от европейската пътна мрежа и в частност от път Е-87. Дължината му на територията на общината е 42.5 км. Той се явява сухопътната транспортна връзка на Община Несебър с вътрешността на страната и Летище Бургас. През последните години се извърши реконструкция на този път. Участъкът от град Обзор до Слънчев бряг беше изцяло ремонтиран, пътят от Слънчев бряг до кръстовището със с. Равда е разширен и обновен. Независимо от това, необходимостта от разширяване на пътя Бургас – кк Слънчев бряг е голяма. В по-голямата си част останалата пътна мрежа, състояща се от второ- и третокласни пътища, е в незадоволително състояние.

         Общинската пътна мрежа се състои от 47,5 км, която включва четвъртокласни пътища, като състоянието й също е незадоволително.

         Проблемите, свързани с пътната мрежа на територията на Община Несебър са:

–                    Съществуващата пътна инфраструктура не може да обслужва непрекъснато увеличаващия се поток от пътни транспортни средства, особено през активния туристически сезон;

–                    Пътят I-9 е в опасна близост до кк Слънчев бряг, минава директно през гр. Обзор, което във върховия туристически сезон създава предпоставки за опасност от пътно-транспортни произшествия и за шумово и екологично замърсяване;

–                    Движението на тежко-товарни транспортни средства допълнително затруднява и забавя движението;

–                    Недостатъчно са ясни табелите за всички посетители на общината на разклоните за с. Равда, гр. Несебър, с. Кошарица, на разклона за гр. Несебър и кк “Слънчев бряг” (до стадиона);

–                    Най-лошите отсечки се явяват гр. Несебър – с. Равда;

–                    По второ- и третокласната пътна мрежа липсва или е крайно недостатъчна пътната маркировка и пътните знаци;

 

Улична мрежа

         Уличната мрежа на община Несебър е частично асфалтирана и като цяло не е в добро състояние. Допълнително затруднение причинява постоянното строителство, заради което често улиците се нарязват. Изградени са панорамни алеи в старата част и по северния бряг на новата част на град Несебър.

         Основните проблемни области са:

–                    Голяма част от улиците са тесни, с малка пропускателна способност, което затруднява движението както на автомобилите, така и на пешеходците – гр. Несебър (стара и нова част), с. Равда;

–                    Преобладаващата част от гаражите са трансформирани в магазини и колите съответно се паркират на улиците и тротоарите;

–                    Липса на светофарни уредби на ключови места в кк “Слънчев Бряг”, с. Равда и гр. Св. Влас;

–                    Паркирането на коли по тротоарите на улиците допълнително изостря проблемите;

–                    Недостатъчен брой на табели с наименованията на улиците с български и латински букви. Същевременно са разположени много рекламни табели на различни обекти, много от които са незаконно поставени;

–                    Недостатъчен брой на указателните табели за местата за паркиране на територията на общината;

–                    Липса на указателни табели с карти на района и отбелязване на важни обекти;

–                    Липса на унифицирани указателни табели за важни туристически обекти с български и латински букви – защитени територии, музеи, хотели, ресторанти;

–                    Липса на подробни карти на селищата по спирките, където има туристопоток;

 

 

 

         Обществен транспорт

         В община Несебър общественият транспорт е изцяло автобусен и таксиметров. До всички селища на общината е осигурен обществен транспорт, който се осъществява от частни превозвачи. Като цяло транспортното обслужване на населението е добро. Новата автогара в КК “Слънчев бряг” решава проблема с терминалите и чакалня за пътниците. Местостоянките за таксиметрови автомобили се съгласуват предварително с организациите на таксиметровите превозвачи – Несебър, което определя оптималното им разположение в основните места с натоварен туристопоток.

         Основните проблеми в това направление са:

–                    Голямо натоварване на автобусите в пиковите часове, особено по линиите кк “Слънчев Бряг” – гр. Несебър, кк “Слънчев Бряг” – гр. Св. Влас, гр. Несебър – с. Равда – гр. Бургас;

–                    Липса на достатъчен брой спирки по линиите гр. Несебър – с. Равда и кк “Слънчев Бряг” – гр. Св. Влас;

–                    Най-проблематичните спирки са на пощата в гр. Несебър – нова част, кк “Слънчев Бряг”– център;

–                    Липса на информационни табели на спирките с ясно разписание на няколко езика;

–                    Недостатъчен контрол и единна ценова политика на таксиметровия превоз, което води до голям брой измами.

 

         Автомобилен транспорт

         Главните проблеми, свързани с транспортната мрежа в общината се свързват с достъпността на туристи с леки автомобили и автобуси до всички селища на територията на Община Несебър. Според повечето анкетирани експерти, автомобилният транспорт е с изчерпан потенциал за развитието на туризма в общината. Поради невъзможността от разширяване на транспортната мрежа, през активния сезон се наблюдава истинско стълпотворение от пътни транспортни средства в туристическите селища. Положението се усложнява и от тесните улични платна, превърнатите в магазини гаражни помещения и големия по обем туристопок.

         През последните години се търсят различни начини за решаването на посочения проблем – изграждане на паркинги. Част от отвоюваните територии в северната част на стария Несебър се превърнаха в паркинги за туристическите автобуси и леките автомобили. „Слънчев бряг” АД има изградени паркинги, част от които са отдадени под наем.

         Съществуват проблеми с паркирането и в други населени места на общината – гр. Обзор, гр. Свети Влас, с. Равда.

         Въпреки усилията на общинската администрация, този проблем остава не напълно решен поради огромния туристопоток и МПС-та, които натоварват изключително много пътната мрежа и до известна степен намаляват атрактивността на туристическата дестинация.

         Пренатоварването на предназначената за автомобилен транспорт инфраструктура се задълбочава допълнително в резултат на следните слабости:

–                    Липса на дългосрочна политика при изработване на транспортната схема и организацията на движение в общината (коордиране на дейността със заинтересованите);

–                    Липса на терени – общинска собственост с подходящо местоположение за обособяването им като парко зони;

–                    Недостатъчен брой паркинги, особено в района на с. Равда, кк “Слънчев Бряг”, гр. Св. Влас;

–                    Липса на планирани парко зони в новостроящи се туристически и жилищни комплекси – ж.к. Черно море;

–                    Повечето паркинги не са достатъчно облагородени и охранявани  (изключение е паркингът с фотоволтаична система на „Слънчев бряг” АД);

–                    Липса на закрити паркинги;

–                    Липса на проектирани паркинг площи към всеки хотел;

 

         Воден транспорт

         На територията на община Несебър са изградени три пристанища в гр. Несебър и едно в гр. Свети Влас. В южната част на стария град се намира старото пристанище, което има регионално значение. Пристанището разполага с две корабни места и Морска гара с ГКПП и ДИК. Използва се изключително за пристан на риболовни кораби и обслужване на пътнически лайнери. В южната част на новата част на града се намира най-новото пристанище, което е пристан за яхти и развлекателни плавателни съдове. На южния плаж в гр. Несебър има изграден пристан за малки морски съдове, но състоянието му е в лошо състояние и не позволява акостирането на плавателни съдове.

         Пристаните в кк “Слънчев Бряг” са частично ликвидирани, а централният до х. Глобус е в лошо състояние и бе реконструиран през 2011 г. Това затруднява морската връзка между гр. Несебър и кк “Слънчев бряг”. През летния сезон, тя се осъществява от малки, 15-местни корабчета. В допълнение, яхти не могат изобщо да пристават поради по-голямото им газене.  В гр. Свети Влас бе изградено яхтено пристанище „Марина Диневи”.

 

Водоснабдяване, канализация и пречиствателни системи

         Целият район е изцяло водоснабден. Основен източник на питейното водоснабдяване е язовир “Камчия”. Чрез него се осигурява питейна вода с необходимите качества за задоволяване на питейно-битовите и комунални нужди на местното население и туристите, за промишлени производство.

         Състоянието на водопроводната система в туристическите райони през последните години се подобри значително.

         В община Несебър са канализирани само град Несебър, кк “Слънчев бряг”, ВС “Елените”, гр. Св. Влас и с. Равда. За пречистване на битовите отпадни води функционират ПСОВ “Елените” (обслужваща ВС “Елените” и гр. Св. Влас), ГПСОВ “Обзор” (гр. Обзор) и ПСОВ “Равда” (с. Равда, гр. Несебър, кк “Слънчев бряг”). Последната е с изчерпан капацитет, но в момента стартира проект за нейното разширение, което значително ще подобри процеса на пречистване на отпадните води.

 

         Електроснабдяване и газоснабдяване

         Община Несебър използва като източник за електроснабдяване подстанция 110/20 на курортен комплекс “Слънчев бряг”. Изградени са възлови станции “Обзор” и “Влас”. Електроенергийната разпределителна система на общината е сравнително добре развита, а техническото състояние на съоръженията е добро.

         На територията на общината няма изградена газоснабдителна мрежа. Разработен е идеен проект за газифициране на град Несебър, гр. Св. Влас, кк “Слънчев бряг” и ВС “Елените”.

 

         Обществена чистота, хигиена и третиране на битовите отпадаци

         Общинска администрация Несебър полага усилия и влага значителни средства за поддържане на нужното ниво на чистота и хигиена на обществените площи и извозване на твърдите отпадъци. Въпреки това, налице са следните проблеми:

–                    Крайно недостатъчен брой на обществените тоалетни на територията на общината. В момента функционират 2 обществени тоалетни в гр. Несебър – нова част;

–                    Недобросъвестно събиране на отпадъците от страна на работниците по чистотата;

–                    Липса на конценсус сред местното население за местата на разположението на контейнерите за отпадъци.

 

Паркове, градини и озеленяване

         Основният проблем, който се среща в община Несебър е тоталното обезлесяване на кк “Слънчев бряг”, вследствие на интензивното и безконтролно строителство на туристически обекти. Създадената и поддържана с десетилетия флора в комплекса вече почти изчезва, а опитите за озеленяване на някои обекти и на “Слънчев бряг” АД са крайно недостатъчни. Общинската администрация отделя значителни средства за благоустрояване, ремонт и поддръжка на зелени площи. Изграден бе общински крайморски парк “Южен парк”. Все още, обаче, има свободни общински площи, които са неозелени и необлагородени.

 

         Обществен  ред и сигурност

         Общественият ред и сигурност се осигурява основно от органите на МВР. Основните проблеми относно сигурността и безопасността на туристите и местното население на територията на общината са:

–         Сигурността по пътищата за индивидуални туристи, пътуващи с личен транспорт;

–         Лошата практика на измами в обменните бюра;

–         Нерегламентираната обмяна на валута на улицата;

–         Джебчийство в автобусните и кражба на личен багаж на плажовете;

 

Туристическа индустрия

         Туризмът е основен отрасъл в икономиката на общината. Заедно със съпътстващите услуги (търговия, транспорт и комуникации), той формира около 89% от приходите и 60% от заетостта в общината. Самостоятелният принос на туризма (хотели и ресторанти) е съответно 59,2% и 40%. Основният продаван продукт е “морски ваканционен туризъм”, допълнен с културно-познавателни програми. Сезонното присъствие на потребители, утрояващи броя на местното население, е още неоползотворен фактор за активизиране на аграрния сектор и хранително-вкусовата промишленост.

Както по цялото черноморско крайбрежие, туристическата индустрия в Община Несебър следва трайна тенденция на бърз растеж през последните няколко години.

     

      Средства за подслон, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения

Легловата база в Община Несебър е съсредоточена основно в к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър, гр. Обзор, гр. Св. Влас, с. Равда, в.с. Елените. Към  март 2012 г. в Община Несебър са категоризирани 4 189 броя средства за подслон и места за настаняване с 54 443 стаи, а категоризираните заведения за хранене и развлечения са 2 099  бр. с 193 250 бр. места.

      Трябва да се отчете липсата на точни данни за настанителната база на туризма в общината.

      Видимо подобрение се отчита в категорийната структура на хотелите, но не и в разнообразяване на предлагането им. Новостроящите се хотели отново са ориентирани към летен морски туризъм, т.е. за сезонно ползване. В стратегически план, това осуетява възможностите за разширяване на туристическия сезон чрез развитие на конферентен, голф, културно-познавателен, балнеоложки, екологичен и други форми на туризъм.

      Въпреки сезонността, настанителната база има сравнително висока средногодишна пълняемост. За сравнение, стойността на този показател за община  Несебър е близо 56% при 35% за страната.

         Основните изводи и проблеми са:

–                    Липса на единен туристически регистър на функциониращите обекти;

–                    Строителство на туристически обекти в несъответствие с нормативите и изискванията на Закона за устройство на територията и съпътстващите го наредби;

–                    Развитие на еднотипни съоръжения, ориентирани към обслужване на летен морския рекреативен туризъм, без да се търсят възможности за разширяване на туристическия сезон;

–         Липса на къмпинги и вилни туристически селища;

–         Функциониране на некатегоризирани обекти;

–         Заличаване на зелените площи, особено в кк “Слънчев бряг”;

Сред развлекателните съоръжения в Община Несебър се забелязва преобладаващият брой на ресторанти и нощни развлекателни заведения – дискотеки, барове, нощни и еротични клубове.

Съоръженията за спорт и забавление през деня са съсредоточени основно в и около туристическите комплекси, плажната ивица и хотелите – басейни, водни и сухи пързалки, стационарно бънджи, батути, тенис кортове, игрища за мини-голф и други.

 

         Туристическият потенциал на Община Несебър се оценява като най-висок в страната, макар и не толкова разнообразен в сравнение с този на съседни черноморски общини (Поморие). Като най-важните фактори за развитието на туризма са разнообразен релеф – морско крайбрежие, културно-туристически обекти със световно значение (обект в списъка на ЮНЕСКО), Източна Стара планина (по билото на Стара планина преминава международен туристически маршрут Ком – Емине), равнина, чистата околна среда. Като един от основните проблеми за развитието на туризма в общината се отчита лошото състояние и недостатъчната техническа инфраструктура. Необходимо е подобряване на инфраструктурата и обществените услуги (комуникации, канализация, чистота), актуализация и поставяне на нови обозначителни/ пътеуказателни табели, спазване на наредбите и изискванията относно шума, разработване на нови или допълнителни туристически продукти и пакети, опазване и популяризиране на естествените и защитени райони и опазване и популяризиране на местната култура/наследство.

         Основните аспекти, отнасящи се до околната среда, които се нуждаят от подобрение са:

  • Високи нива на шум
  • Събиране на твърди отпадъци/ отпъдъчни материали
  • Недостатъчно изградена техническа инфраструктура

 

         Дейностите, които имат най-голямо значение за бъдещото туристическо развитие на Община Несебър са:

  • ·      Подобряване на техническата инфраструктура – пътища, водоснабдяване, канализация, енергоснабдяване, ПСОВ;
  • ·      Подобряване на достъпа до Община Несебър от Летище Бургас – довършване на  4-лентовия път (частично е изграден до гр. Поморие);
  • ·      Промоция на културно-исторически паметници;
  • ·      По-добро взаимодействие между обществения и частния сектор;
  • ·      Подобряване на информационното обслужване на посетителите в Община Несебър – изграждане на туристически-информационни центрове и инфо пунктове (точки);
  • ·      По-голямо разнообразие на туристически стоки и услуги;
  • ·      Създаване на център за квалификация в туризма.

 

         Посетителите в Община Несебър се включват главно в следните туристически дейности:

1)                    Морски (летен) туризъм

2)                    Участие в културни събития

3)                    Участие в спортни прояви

 

         Добър потенциал за развитие в бъдеще имат:

1)                    Морски (летен) туризъм

2)                    Културен туризъм

3)                    Сватбен туризъм

4)                    Религиозен туризъм

5)                    Яхтен туризъм

6)                    Конгресен и инсентив туризъм, делови прояви, панаири и изложения

7)                    Екотуризъм

 

         Основните географски райони, от които идват туристи в Община Несебър към момента са: от ЕС, Русия, Балкански полуостров, големите градове в България, от съседни райони.  Еднодневни и двудневни посещения целогодишно осъществяват жителите на съседните общини, както и на областните центрове Бургас и Варна.

         Посетителите в общината са предимно от Германия, България, Русия, Великобритания, скандинавски страни и др. Туристите в Община Несебър най- много ползват следните видове настанителна база:

  • ·         Хотели – луксозни 5* и 4*
  • ·         Хотели – 3*
  • ·         Апартаментни комплекси и апартаменти за гости
  • ·         Семейни хотели, стаи за гости и др.

 

         Най-активни дейности за маркетинг и реклама на туризма в Община Несебър извършват:

  • Общинска администрация в партньорство с туристически фирми и организации
  • Туристическите фирми/агенции

 

         Средствата, които се използват за маркетинг и реклама на туризма в Община Несебър са:

  • Печатни материали: брошури, рекламни филми, пътеводители, карти и др.
  • Участие в национални туристически изложения
  • Участие в международни туристически  изложения
  • Online електронни маркетингови материали, например Интернет.

 

         Съществен проблем за качеството на предлагания туристически продукт в Община Несебър има компетентността и уменията на туристическия персонал. В много от туристическите дейности и услуги те се оценяват като незадоволителни и добри. Необходимо е повишаване на професионалната подготовка на заетите в туризма в общината в следните области – продажби и маркетинг, чужди езици, информационни технологии /работа с компютър/, обслужване на клиенти, резервации, понятие за туристическия продукт, закони и законодателство,  управление на човешките ресурси и др.

 

         Личните умения, които е необходимо да бъдат усъвършенствани от туристическия персонал за в бъдеще са:

  • Работа в екип и поддържане на добри отношения с колеги
  • Самодисциплина
  • Аспекти, касаещи качеството на услугите
  • Справяне с оплаквания и неудовлетворени клиенти
  • Умения за водене на разговори
  • Работа с компютърни приложения

 

         Благоприятен е фактът, че туристическото предлагане не е идентично с това на съседните общини. То носи своята специфика, която се различава от това на общините Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево. Изключително благоприятното географско положение, Старинен град Несебър в списъка на ЮНЕСКО, разнообразният релеф, музейни комплекси, история и култура, уникалните фолклорни и културни прояви, обичаи, музика, танци, кухня и пр. са неповторимата страна на туристическия продукт на Община Несебър.

 

Туризмът е структуроопределящ отрасъл на община Несебър, но с потенциални възможности за комплексен и уникален туристически продукт.

         Открояват се няколко нови тенденции. Едната е промяната на профила на туристите. Вече около една трета са младежите, които търсят тук забавления. Останалите посетители продължават да са представители на различните възрастови групи и семейни туристи. Те търсят най-вече продукта all inclusive, който вече е масово предлаган продукт в хотелите. По информация на туроператорите над 80 на сто от хотелите с четири звезди и поне половината с 3 звезди вече са на тази схема. Преди две-три години броят им беше значително по-малък.

         Следващ тренд – забелязват се повече отстъпки за ранни записвания с цел да се намалят офертите в последния момент (Last Minute). Също така и удължаване на срока за ранните записвания. Обикновено при ранните резервации хотелиерите дават до 20% отстъпка от договорената цена с туроператора, а срокът е до края на април. През 2012 г. голяма част от хотелите са давали отстъпки и до 30%, и то през май. Какво означава това за хотелиера – по-ниска печалба, но по-голям шанс рано да продаде базата си. До 2010 година хотелите не използваха ранните отстъпки заради очакванията да продадат леглата във високия сезон и срещу по-висока печалба. От гледна точка на клиента той може да попадне на по-атрактивна цена при оферта „в последния момент“. Но в този случай той не може да избира свободно между хотели и стаи, защото трябва да се съобрази с непродадените места. Затова, ако има достатъчно стимули (атрактивни ранни оферти), туристът би запазил почивката си по-отрано.

         Тенденция номер три – движения по пазарите. Най-многобройните туристи продължават да бъдат от: Германия, Великобритания, скандинавските страни, Русия, Румъния. Първите три, с някои леки промени, остават константни. На руския пазар хотелиерите отчитат значителни увеличения. Руският пазар бележи най-големи ръстове, като една част от руснаците предпочитат да закупят и ваканционен имот – апартамент най-често, предимно в апарт комплексите от затворен тип.  Румънците стават все по-важни. В някои курорти броят им расте, в други резервациите са по-малко от предходното лято. Те идват с коли и затова не може да се проследи точното движение на пазара. Видимо обаче е, че все повече румънци пътуват вече и към южните курорти. Тази година има и новини сред пазарите. Едната идва от Израел. Вследствие на конфликта между еврейската държава и Турция някои курорти там загубиха клиентелата си за сметка на българските. Събитията в Тунис, Египет и другите африкански държави също се отразяват върху избора за лятна почивка на туристите и осигуряват повече записвания за България.

         Другата тенденция е завръщането на Полша на туристическия пазар. Очаква се броят на тези туристи да расте. Дори има очаквания, ако полските туристи се запазят, а британските – продължават да намаляват, полският пазар да измести след време английския по значение. И все пак въпреки очаквания спад на приходите нагласата към сезона е положителна. Можеше да бъде доста по-зле, като се има предвид кризата, свръхпредлагането на легла и пропуските в качеството на храна и обслужване.

         Промените в климата, генетично модифицираните организми и здравословният начин на живот са явления, които на пръв поглед нямат много общо с туристическата индустрия. Те обаче могат да се отразят съществено на качеството на предлаганите туристически услуги, както и да променят посоката на развитие на бранша, показва проучване на Oxford Research. Променената представа за туризъм е свързана и с една друга дълбока промяна в мисленето на клиентите – с тяхната загриженост за здравето им, природата и климата. Застаряващото население на Стария континент ще изисква все по-специфична грижа и индивидуални услуги според потребностите на туриста. (Data: Eurostat Website: http://ec.europa.eu/eurostat). По-възрастните клиенти избират туристическите услуги много по-внимателно и не се задоволяват с традиционните семейни пакети. Много от тях вече оценяват услугите не толкова според цената, колкото според качеството им и искат да получат висока добавена стойност срещу парите си.

Тъй като малките и средните предприятия често нямат достатъчно средства, които да инвестират в обучение на служителите си, е необходимо да се насърчи създаването на клъстъри между тези компании и обучителните и изследователски институции. Необходими са и нови учебни курсове и дисциплини, които да съчетават преподаването на умения в сферата на туризма

с компетенции от други области като информационни технологии, здравеопазване, екология. Стажовете, практиките и менторските програми са друг добър начин да се обучат необходимите кадри в сферата на туризма, които да отговарят на новите изисквания и очаквания на клиентите.

 

SWOT анализ на Община Несебър като туристическа дестинация

1. Силни страни

  • Благоприятно географско положение:

–           разположение на черноморското крайбрежие,

–           в Източна Стара планина,

–           преминаваща основна пътна артерия Варна – Бургас,

–           на 20 км от международно летище – Бургас и 35 км от жп гара Бургас; на 100 км от международно летище Варна;

  • ·           Благоприятен климат – мек климат с умерено високи температури през лятото;
  • ·           Черно море е с ниска соленост, плажовете са със ситен пясък;
  • ·           Красива и чиста природа, море и естествени плажове;
  • ·           Наличие на обект, включен в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО – старинен град Несебър;
  • ·           Наличие на атрактивни села във вътрешността на общината;
  • Наличие на защитени територии – защитени местности  и резервати –  Иракли, Пясъчни дюни и др.
  • ·           Наличие на интересни природни туристически обекти – нос Емине, заливи, находища на интересни растителни и животински видове;
  • ·             Наличие на интересни обекти на културно-историческото наследство – богато културно-историческо наследство – археологически и архитектурни паметници, Старинен град Несебър;
  • ·             Богат календар от културни и спортни прояви;
  • ·             Запазени занаяти, които могат да се превърнат в туристически атракции – рибарство, пчеларство, ………..
  • ·             Фолклорни традиции, които могат да се превърнат в туристически атракции – Коледари, Лазарки и др.
  • ·             Уникална местна кухня и качествени вина;
  • Дългогодишни традиции в туризма в крайбрежната зона;
  • Многообразие на природни и антропогенни ресурси за развитие на всички видове и форми туризъм, както традиционни (морски туризъм), така и специализирани – културен, селски, еко-, ловен, делови и др., които могат да се развиват както самостоятелно, така и чрез ефективно комбиниране помежду си;
  • ·             Изграден имидж на морски курорт – Слънчев бряг и Община Несебър са познати като привлекателна дестинация за летни почивки в ЕС, Русия и други ОНД страни; налице са вече утвърдени известни български курорти – Слънчев бряг, ВС Елените, Несебър, Свети Влас, Обзор, Равда;
  • Нова или реновирана туристическа база за настаняване;
  • ·           Предлаганият продукт е на конкурентна цена;
  • Развита база за настаняване и хранене в крайбрежната зона
  • Добра събираемост на туристическата такса
  • Ясно изразено желание у общинската администрация да подкрепя развитието на туризма

 

2. Слаби страни

  • ·             Техническата инфраструктура в общината не е в отлично състояние като цяло;
  • ·             Ниска квалификация на персонала в обслужващата сфера като цяло
  • ·             Рекламата се прави предимно от Общинска администрация, поради липсата на браншови структури (Съвети по туризъм и др.) и организации с изключение на двете сдружения на територията на кк „Слънчев бряг” ( СНЦ „Съюз на собствениците – Слънчев бряг” и бизнес асоциация „Слънчев бряг”). Малкият и средния хотелиерски и ресторантьорски бизнес особено от Несебър, Обзор, Равда и Свети Влас не е представен по никакъв начин в подобни организации. На практика общинската администрация осъществява координация и добро партньорство само с представителите на Слънчев бряг. 
  • ·             Недостатъчно информационно осигуряване – липса на табели и карти, ТИЦ-ове по всички населени места;
  • ·             Липса на достатъчно допълнителни туристически услуги;
  • ·             Концентрация на услугите и институциите в общинския център;
  • ·             Предлаганият продукт е с недостатъчно високо ниво на услугите;
  • ·             Моноструктура на предлагания продукт и слабо развита инфраструктура във вътрешността на общината – липса на цялостен туристически продукт;
  • ·             Налице е диспропорция – концентрация на контингент на морето и неусвоен туристически ресурс във вътрешността на общината;
  • ·             Все още неизчистен имидж на “евтина дестинация”, включващ елемент на “ниско качество на ниски цени”;
  • ·             Изостава развитието на съвременни информационни технологии и резервационни системи;
  • ·             Липса на адекватни устройствени планове и зониране в туристическите региони;
  • ·             Липса на ефективна система за събиране, съхраняване и разпределение на достоверна статистическа и маркетингова информация;
  • ·             Недостатъчна информация за културното и историческо наследство на територията на общината;
  • ·             Относително пренебрегване на вътрешния пазар;
  • ·           Липса на добра координация между туристическите фирми и ефективен контрол за повишаване на качеството, разнообразието и намиране на специфичността на туристически услуги и тяхната конкурентоспособност на пазара;
  • ·             Недостатъчно планиране на използването на територията в туристическите райони – прекомерно застрояване, строителство през туристическия сезон и др.;
  • ·             Наличие на значителен дял „сива” икономика.

 

3. Възможности

         Възможностите отразяват външните фактори (извън контрола на заинтересованите страни), които могат да имат благоприятен ефект върху развитието на туризма в общината.

  • ·             Промени (поощряващи туризма) в националната политика;
  • ·           Наличие на богат туристически потенциал за разнообразяване на предлагането и преодоляване на сезонността;
  • ·           Възможности за разнообразяване на предлаганите туристически продукти (специализирани продукти);
  • ·           Неизползвани възможности за вътрешен туризъм и туризъм от съседните страни за уикенд-почивки;
  • ·           Подобряване на квалификацията и уменията на персонала в туризма;
  • ·           Възможности за привличане на чуждестранни инвестиции в туризма;
  • ·           Създаване на продукти на регионалния/местния туризъм;
  • ·           Неизползвани възможности за реализиране на съвместни програми, инициативи и събития за популяризиране на специализираните видове туризъм съвместно с държавните и неправителствените, регионалните и общинските структури;
  • ·           Използване на Европейските Структурни Фондове и други донорски източници на финансиране за развитие на туризма;
  • ·           Повишаване ефективността на маркетинговите и промоционните програми и дейности.

 

4. Заплахи

         Повечето външни фактори биха могли да се разглеждат и като възможност, и като заплаха в зависимост от ситуацията. Общото е, че и възможностите, и заплахите са извън директния контрол на заинтересованите страни и трудно могат да бъдат повлиявани. Заплахи за развитието на туризма могат да бъдат:

  • Регионална нестабилност и конфликти;
  • Надхвърляне на поемната способност на дестинацията, особено по Черноморското крайбрежие;
    • Нереално високи очаквания от туризма и печалбите;
    • Превес на лични и големи корпоративни интереси над дългосрочните интереси на общността;
    • Заплахата от тероризма – в световен мащаб, за България и за туризма;
    • ·             Икономически и законови промени, които могат да доведат до повишаване на цената на предлагания туристическия продукт и загуба на конкурентни позиции и клиентела;
    • ·             Масирани кампании на конкурентни дестинации, предлагащи почивки с много големи намаления; силни кампании на конкурентни дестинации от България и съседните страни;
    • ·             Непълноценно оползотворяване на природните и аптропогенни туристически ресурси на община Несебър;
      • ·             Влошаване параметрите на околната среда;
      • ·             Неприемане на своевременни мерки за прекратяване и преодоляване на последствията от презастроявянето на зони по черноморското крайбрежие в общината;
      • ·           Прекомерното и неконтролирано застрояване на отделни зони, главно по Черноморското крайбрежие на общината;
      • ·             Нарушаване на принципите на устойчиво развитие – безотговорно използване на природните ресурси, замърсяване на околна среда в туристическите курорти и селища;
        • ·             Неестетичен облик на голяма част от селищната среда;
        • ·             Отрицателно влияние на форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, болести и терористични атаки;
        • ·             Отрицателно влияние върху имиджа на Община Несебър и отблъскване на плажежоспособни туристи, вследствие на засилващата се тенденция  и информация  зад граница за преобладаващи посещения на нископлатежни туристи за морски рекреативен туризъм;
        • ·             Отрицателно влияние върху имиджа на Община Несебър като модерна туристическа дестинация на сериозното изоставане на туризма от новите информационни технологии, използването на Интернет и подобряване на интерактивната среда в туристическата анимация, музейните, екскурзоводските  и др. услуги;
        • ·                     Задълбочаващите се промени в климата и глабалното затопляне.

 

 

  

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

Приложение 1. Категоризирани средствата за подслон и категоризираните заведения за хранене и развлечения в Община Несебър в Националния Туристически регистър (към март 2011 г., само в електронен варант)

 

 

Приложение 2. Категоризираните от Кмета на Община Несебър средства за подслон и заведенията за хранене и развлечения (към март 2011 г., само в електронен вариант)

 

 

Приложение 3. Туроператорски фирми и туристически агенти, регистрирани на територията на Община Несебър (справка в Националния Туристически Регистър към 24.3.2011г., само в електронен вариант)

 

 

Приложение 4. Извадки от „Програмата за устойчиво развитие на туризма в Община Несебър” (2005 – 2010) и „Общински план за развитие на Община Несебър” (2007 – 2013 г.)

 

 

Приложение 5. Външни възможности за финансиране на дейностите в Програмата за развитие на туризма в Община Несебър

 

 

Приложение 6. Комюнике на Европейската Комисия

 

 

Приложение 7. ПРОУЧВАНЕ В ОБЩИНА НЕСЕБЪР ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА – 2012 Г.